Звучете химни по паради!
Петър Краевски, 6 юли 2010 г.

В сградата на Министерски съвет влезе пъргав чичка с вид на шушумига. Имаше стойка на торбест плъх, който се катери по улук. Двете му очички хитро святкаха зад огромни очила с рогови рамки, а над тях като позлатено кубе блещукаше теме на човек, оплешивял още в младежка възраст. Само по слепоочията му се бе запазила рехава косица, която напомняше лавров венец.

Фоайето беше мрачно и пусто. Човечето го прекоси със ситни стъпки и застана пред врата с табелка: „Началник на протокола”. Ослуша се и влезе, без да почука.

- Добър ден, не ставайте да ме посрещате, ще пия кафе. – каза той на слисаната жена зад бюрото.

– Аз съм народният поет Евстати Евстатиев. Няма как да не ме познавате. Имам сто и петдесет стихосбирки, всичките преведени на монголски. Нося ви няколко заготовки за химн на различни държавни институции. Ако може да ме изслушате.

Жената отсреща стоеше като втрещена. Десетина секунди в стаята се чуваше само шума от климатика. Накрая тя едва успя да поизнесе:

- Как така заготовки?

- Първи куплет и припев. – засече я Евтатиев. – Щом докажете, че проявявате интерес, ще доразвия заготовките в пълнокръвни творби, в смисъл - химни. Криза е, госпожа, и аз се принудих да работя на ишлеме. От коя институция ще започнем изслушването?

- Вижте, в момента нямаме нужда от химни. – засуети се женицата.

- Нямате нужда значи. А какъв беше оня химн за МВР?

Чичката зае патетична поза и зарецитира с насмешка:

Ако някой някъде предава
своето отечество и слава,
ако клетвата за дълг прегази –
моята полиция го пази.

Началник протокола Димитрова гузно замълча. Народният поет се надвеси отгоре й като буреносен облак над гръмоотвод.

- Така значи! Един може да пише химни, а друг не може, а? Аз с какво съм по-лош от колегата Евтим Евтимов, моля? С нищо. Я по-добре чуйте как започвам химна на данъчна дирекция към Министерството на финансите:

Ако някой някъде успява
някак си да се обогатява,
ако ДДС-то не си плаща,
данъчните служби ще го сгащят!

Жената слушаше напрегнато в отбранителна поза.

- Спестявам ви припевите. – пристъпи напред Евстати. – Ще ги чуете, когато получа капаро. Апропо, мисля да възпея всички дирекции по отделно. Например чуйте началото на химна за служба „Митнически контрол”:

Ако някой някъде минава
през граничен пункт или застава
с нерегламентирани товари,
ще го хванат наште митничари!

Димитрова придърпа стола си още назад, но я подпря стената.

- Схванахте идеята, нали? – повиши глас поетът. – Накрая, като апотеоз, ще заблести куплетът за цялото финансово министерство. Красота! Е, вие с право ще кажете, ама само те ли заслужават тая чест? Спокойно. Помислил съм и за колегите им от здравеопазването, ето:

Ако някой някъде е болен
и в хирургия лежи недозаколен,
съвестта му няма да е чиста,
щом не слави здравният министър!

- Ама как така „недозаколен”? – примоли се госпожата.

- Оставете поезията на нас - поетите! – сопна се Евстати Евстатиев. – Вие просто слушайте и парафирайте. После ще ми покажете къде е касата и кой откъдето.

- Боже мой…

- Като споменахте Бог, не съм пропуснал и дирекцията по вероизповеданията:

Ако някой някъде се моли
кат пролива сълзи и сополи,
нека с Бог, Аллах или пък Шива
да прослави веро-колектива!

- Какъв веро-колектив, какви сополи?!

- Имам предвид колектива на дирекцията по вероизповеданията. Съгласете се, че титула им е прекалено дълъг, за да се побере в метриката на стиха. Не че не мога да пробвам, но цената ще е по-висока. А за сополите може и да се договорим на първа редакция. Виж, химна за министерството на труда и социалните грижи ще се хареса от раз:

Ако някой някъде се труди
с чук, компютър или по бермуди,
ако той дори е безработен –
вечна слава на Младенов Тотю!

- Вие сериозно ли това? Как така Младенов Тотю…

- Сигурно ви притеснява името в произведението? Инверсията е нарочна. Младенов Тотю. Художествен похват. При всяка смяна на политическата обстановка ще преработвам куплета с името на новия министър. Срещу минимално възнаграждение, разбира се. Да предположим, че Емилия Масларова отново се върне на власт. Куплетът ще се редактира така:

Ако някой някъде се труди
с чук и сърп или пък по бермуди,
ако има даже соц-проблеми –
слава на Масларовата Еми!

- Това е някакво безумие! – не издържа началник отдел „Протокол” към Министерския съвет на републиката.

- Това беше бонус. – засегна се поетът. – И въобще как смеете да ми говорите така? Та аз съм народния поет Евтати Евстатиев. Народен поет, госпожа! Народен!

- Като станете международен, обадете се пак! – излезе извън себе си Димитрова и позвъни на охраната.

- Сам ще си изляза. – стисна зъби поетът Евстати Евстатиев. – Язък за химна на бодигардовете към Правителството! Бадева ще отидат и химните на останалите министерства, дирекции, асоциации и комисиите по ресори! Те затова сте на тоя хал вие от правителството! Отивам в Президентството. Там ще ме чуят. И да знаете – не съм гласувал за вас!

Ако някой някъде ни каже
че правителството лъже-маже,
ще скандираме на сто процента –
три пъти ура за президента!

Тропна с крак, па изчезна в посока – „Дондуков 2”.

Гледам сега един форум и падам да се хиля ;-)))))) Малка извадка от него, пък после целия линк :-)))

рондо:

Ако някой химна не разбира,
нека от Любима да се пази!
Знайте: тук доцент е точно тази,
дето МВР със БАН събира.


Може и сонет (Шекспиров тип):

Ако някой някак се обърка
и започне, несъмнено къркан,
МВР и ГЕРБ да не зачита,
той прибиран бива и разпитан.
Ако друг пък злоба го обземе
(родната полиция не дреме),
тутакси ще бъде арестуван -
критиката нека да мирува!
Ако трети (грозно светотатство!)
позволи си разни тарикатства
и на химна с радост не припада -
то Любима мигом го напада.

Всеки враг така сразяван бива -
песента на Веско щом осмива.





Сонет (Петраркистки вариант)

Любима, виж, отново Веско пее,
Евтим поднася текст така красив!
И МВР със право се гордее,
че хвали го подобен колектив.

Ликувай днес, Любима, ти със Бойко,
ликувай, цял народ ощастливен!
млъкнете, "Хиподил" и Бате Гойко -
на СкакаУеца днес не му е ден.

О, нека замълчи гласът ужасен,
на злобата, що знае само завист -
за нас остава химнът най-прекрасен;

министърът заслужено се слави с
полиция лоялна. Безопасен
престъпникът за нас е. Химнът - бис!





Viadeyra (попътна песен, провансалски стил)

Фалшив поет не слушай ти,
че той не знае нито звук
да изведе от тази тук
виола - смята я кютук.
Фалшив другар не взимай ти
по дълъг път - ще те приспи
със скучни песни и лъжи
за МВР; туй отбегни.
Фалшив министър избери
и забрави за мирни дни -
ще плаща той добри пари
за незаслужени хвалби,
а теб ще те ограбят нейде.
Я химн за стражата запей, де!

...

На дъното на Хвергелмир
във бистрия прозрачен вир
съзирам руни на възхвала
– на МВР-то само слава!

Не съм ни Браги, ни Один,
но зная отговор един.
Не славим ли полицията наша
очаква ни такава каша.

Обсипваме ли с думи блудни
блюстителите родни, будни,
Валхала ще ни стане тясна,
доцент Любима ще е бясна.

Не съм ни Локи, нито Браги,
обаче майката ти жална, драги,
ако осмиваш таз' икона
каквато у е нас закона.

...

контитентално-саксонска ретро реплика от 793 г. на горната апология на МВР (думата се изговаря с особена интонация, по възможност с ръкопляскания, стига да няма опасност от разливане на бирата).

Седя в дълбок саксонски лес
седя и мисля чак до днес
ако изменник брат предава
на Карл Велики – стара слава!

Саксонци, франки, Везер тих
дрън-дрън, за МВР ще спретна стих.
За институция чутовна, дивна
с магия наша, родна, самодивна.

Кой в тъмния опасен мрак
е все на крак, е все на крак?
Кой винаги е без похвала?
Човекът с униформа пред портала.

С пагон, във жега, дъжд и сняг
той там стои, под славен стяг!
Саксония е вече без кюрфюрста.
Внимавай да не гризнеш вурста!

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=9545&st=0