Имате пълното право на свобода на тълкуване, какво точно значи
"Безпринципното побеждава"
но то е най-големият страх у великата философка Айн Ранд...

леле, Пиле! За малко да реша, че се намерил някой да сипе още една грозданка на Елиса.

имам само пърцуца :D

Само запахата да почнеш да ми целуваш роклята ме държи на страна от идеята за бутилка коняк. Дали при арменския последиците са същите?

^{Отговор на bobomir2(25.07.2010 17:46):
bobomir2 каза:
имам само пърцуца :D}

няам идея, не си падам по алкохол, който е произведен по назапад от Полша :P и по на юг от Украйна
^{Отговор на pr@dla(25.07.2010 17:50):
pr@dla каза:
Само запахата да почнеш да ми целуваш роклята ме държи на страна от идеята за бутилка коняк. Дали при арменския последиците са същите?}

От Д. Бежански

Нашата древна и млада родина, разделяйки се с миналото, кой знае защо взе, че се раздели и с разузнавателните си структури. По-рано имахме шпиони дори в Гренландия и в племето Алупа — Муту (жрецът на племето беше завършил ВИАС при професор Янчулев), а сега даже в братска Швейцария няма пукнат български разузнавач.

Наново трябва да се изграждат мрежи, да се осигуряват конспиративни квартири, да се измислят пароли, да се съчиняват легенди. Дълга, трудна и главоболна работа. И понеже старите специалисти вече ги няма, а новите още не са специалисти, експертна група подготви комплект съвети към бъдещите разузнавачи, за да ги предпази от онези грешки, които най-често водят към провал.

Предлагам част от комплекта на читателите, защото, знае ли човек — днеска читател, а утре току-виж му хрумне да се потопи в безбрежния океан на световния шпионаж.

И така…

Съвет първи: В Европа и в Америка, влизайки в заведение, никога не си поръчвайте студена бира. Веднага ще разберат, че сте българин. Там бирата се сервира само студена. Освен това не проверявайте за утайка в бутилката — в техните бутилки утайка, фасове, бурмички и прочие тела няма и не би могло да има. (Пример: През 1981 година в Мюнхен бе разкрит българският разузнавач Петър Попов с псевдоним Масажиста само защото редовно вдигал бирената бутилка срещу слънцето и търсел боклуци.)

Съвет втори: Закопчавайте панталона си в тоалетната! Ако го закопчавате извън нея, околните веднага ще разберат, че сте родом от Балканите. (Пример: През 1977 година на летище Орли в Париж бе арестуван румънският шпионин Коста Драгостя с псевдоним Художника, защото продължавал да си закопчава дюкяна на петдесет метра от тоалетната. Не го спасява нито перфектният френски, нито фалшивата диплома от Сорбоната.)

Съвет трети: Ако според легендата сте бизнесмен, журналист или изкуствовед, есенно време в никакъв случай не правете туршия — това е сигурен признак, че сте от Изток. (Пример: През 1979 година във Виена бе разконспириран разузнавачът Стефан Станимиров с псевдоним Професора само защото кършел клони в Пратера и под виенското колело се опитал да пече на тенеке червена капия.)

Съвет четвърти: Не пейте! Колкото и пиян да сте, не пейте! (Пример: През 1984 година в чикагското метро бе заловен разузнавачът Харалампи Петрунов с псевдоним Готиния. След тринадесетото уиски Готиния влязъл в метрото и запял. Издали го както неравноделните тактове, така и думите от песента „Иванке, бог да те убие“.)

Съвет пети: Ако отидете при проститутка, плащайте веднага! (Пример: През 1986 година същият Харалампи Петрунов е псевдоним Готиния обещал на обслужилата го тайванска проститутка, че ще плати утре. Жрицата на нощта веднага звъннала в най-близкия полицейски участък и съобщила: „Цян чен май бюлген цък цък!“, тоест „Бе тука май има някакъв български левак!“ Залавят го в момента, в който увещавал красавицата да му изпере чорапите. И за тази услуга обещавал да плати утре.)

Съвет шести и шестстотин и шести: Винаги отдавайте особено внимание на дреболиите! Както виждате, те най-често ни издават, че не сме истински европейци! По което впрочем на запад познават не само нашите шпиони, ами и нашите политици! И Бог да ви пази, скъпи колеги!

Ивайло Борисов "01"

На вратата ми се почука. Мислих около половин минута дали да отворя. Накрая отворих. Дългият – мъжлето на малката неврастеничка. За два месеца това беше първият контакт на студентите с мен.
– Здрасти. Ами такова, аз реших да се запознаем.
– О!
– Аз съм Димитър – каза той и подаде ръка.
– Мараба, аз съм Петко – казах.
– Ами ние, такова, тази вечер празнуваме малко рожден ден тука и искахме да те поканим.
Чудесен момент да се запозная с невзрачните си съседи от дълбоката провинция.
– Супер, след малко ще дойда тогава, само да довърша нещо.
– Аха. Ами окей тогава, хм?…
Димитър постоя няколко секунди безмълвно на прага, потропвайки от крак на крак, почеса се по врата веднъж-дваж и безмълвно се върна обратно.
Затворих вратата, но останах залепен с ухо за нея. Другата врата се захлопна и веднага след това иззад нея изригна истеричният глас на малката фъртуна.
– Защо не му каза бе?! Как може да си такъв тъпанар! Сега какво ще правим? Ти изобщо мозък имаш ли? Мислиш ли с нещо в тая глупава глава? Мухльо!
Вратата им отново се хлопна и някой с бързи крачки приближи. Блъсна два пъти настойчиво по моята. Едва успях да си махна ухото от дъските, та да не влязат и излязат направо през другото. Отворих. Отпред стоеше малкият вредител.
– Здрасти, аз съм Арсения – каза бързо.
Почти незабележимо се дръпнах назад. Няма по-подходящо име за това дребно отровно същество, заклевам се! Припомнете си какво ви говорих в началото за имената.
В това време Арсения провеси врат настрани, разгледа чистотата и красотата на помещението, телевизора в ъгъла, хладилника, устните ѝ се свиха в една особена гримаса и в ума ѝ прищрака някаква тънка сметка.
– Аз пък съм Афанасий – рекох леко нервиран от наглото ѝ нахлуване в личното ми пространство.
Един поглед с периферното зрение към другия край показа, че останалите студенти са се скупчили на дупката на едва-едва открехнатата врата и следят събитията.
– Димитър пропусна да ти каже… събираме по 20 лева на човек за купона – прекъсна съзерцанието ми тя.
Ахааа! Разбрахте ли сега каква била работата? Ела, ама дай парите да го направим. По 20 лева на човек! Ха-ха! Седмичният бюджет на цялата им скапана групичка! Бяха решили да го получат от мен в кеш, а в замяна да ме гостят с кисели краставици, домашна ракия и филии със свинска мас, а най-вероятно и да изкярят нещо допълнително от моя долап. Ох, котенца!
– Двайсет лева казваш? Имаме решение на проблема! Иди се подмий, сложи си новата прашка, ела след 5 минути и ще оправим работата. Не бих казал, че си като за 20 лева, но ще направя компромис този път. Айде давай!
Малката отровна Айви загуби ума и дума вероятно за пръв път в живота си. От устата ѝ се изтръгна само едно „Моляяяя!?“ В този момент Димитър превключи на програма „спасявай честта на оная, която десетки други отрепки са познали преди теб, рицарю“, отвори със замах вратата и се втурна към мен с крясък „Ще те смачкам, боклук.“ След него някак по рицарски със секунда закъснение излетяха хевиметалистът и цайсатият гений. Tе обаче изхвърчаха с крясъци „Ааааа“, сякаш се намираха в шибана битка със силите на мрака и това беше последната им атака, от която зависеше дали злото ще надделее. Залагам си топките, че и двамата бяха прочели „Властелинът на пръстените“ поне по три пъти и космите на ръцете им настръхваха всеки път, като си представеха епичната битка при Helms Deep.
Едно протягане на ръката ми беше достатъчно да взема пистолета от портмантото. Дълго мислих кое ще е най-доброто място за него, но по-добро от това не успях да намеря – човек никога не знае кой изрод ще му потропа на вратата.
Извъртях ръка и го насочих към тиквата на Димитър дори без да го зареждам. После всичко стана много анимационно. Димитър се опита да спре, изнасяйки трупа си назад, все едно беше Том, озовал се ненадейно пред глутница озверели кучета; едновременно с това пробва да извърне глава, да приклекне и да се скрие с ръце. Резултатът от тези опити беше, че се озова по гъз на пода, а единият му чехъл излетя напред сякаш в опит да ме обезвреди. Вместо това обаче улучи Арсения в слепоочието, което беше горе-долу на нивото на ръката ми. Щях да кажа на нивото на пъпа ми, ама хайде да не прекаляваме с гаврата с хорските недъзи. Арсения не издържа на поредната тъпотия на приятеля си, изкрещя с всички сили „Малоумник!“ и му зашлеви най-звучния шамар, който съм чувал някога. Трябва да е изплющял чак в Павликени.
В това време храбрите защитници на доброто бяха замръзнали на място с ебахти израженията, все едно ледената магия на Sub-Zero ги беше поразила най-неочаквано.
Понякога си мисля, че хората, приемащи се за добрите, са много тъпи парчета и май наистина живеят с вярата, че самата идея е достатъчна да им даде +1000 HP, по една колба с червена и синя мана, огнен елементал и амулет за invulnerability. Заблудени шибаняци.

Много крадли,много нещо...зачудих се къде да сложа това:
/http://www.nsi.bg/EPDOCS/KG2009.pdf

Към 2009 местата в ясли за деца м/у 1г и 2 г са били 8000 бр.значи 9 % са крадли?! Не ми се вярва да има толкова спяща администрация!

ами то българинът си е крадливо племе
така че нормално

^{Отговор на bobomir2(25.07.2010 20:12):
bobomir2 каза:
ами то българинът си е крадливо племе
така че нормално}

Ама племе...отбор,колектив?

Харесаха ми бележките на последна страница, където ясно е казано, че целта на съществуването им е подпомагане на семействата в отглеждането на децата, а не в отглеждането вместо семействата.

А най ми хареса че на цели 5 страници никъде не се употреби думата "настаняване" или сродна на нея дума ^{Отговор на скука(25.07.2010 20:00):}

Пиле, ще си позволя лек анализ на ....хм.........творбата. Значи човекът-автор явно е съпричастен на майките, дето им дрънчат некви пари и категорично ги съветва как точно да хързулнат по гъз НОИ-то с издухания му бюджет.

<sup>Отговор на bobomir2(25.07.2010 18:20):
bobomir2 каза:
Ивайло Борисов "01"

На вратата ми се почука. Мислих около половин минута дали да отворя. Накрая отворих. Дългият – мъжлето на малката неврастеничка. За два месеца това беше първият контакт на студентите с мен.
– Здрасти. Ами такова, аз реших да се запознаем.
– О!
– Аз съм Димитър – каза той и подаде ръка.
– Мараба, аз съм Петко – казах.
– Ами ние, такова, тази вечер празнуваме малко рожден ден тука и искахме да те поканим.
Чудесен момент да се запозная с невзрачните си съседи от дълбоката прови...</sup>

напротив
тоя откъс не е от най-показателния, продължението след тая случка е, че тея същите студенти, съседи по квартира, са му откраднали и лаптопа... и той ... така им заформя едно прекрасно изпълнение
о, книгата е абсолютно преразказване на българския пост социалистически Бай Ганьо :) С цялото му характерно малоумие и мърлявщина


^{Отговор на pr@dla(25.07.2010 22:13):
pr@dla каза:
Пиле, ще си позволя лек анализ на ....хм.........творбата. Значи човекът-автор явно е съпричастен на майките, дето им дрънчат некви пари и категорично ги съветва как точно да хързулнат по гъз НОИ-то с издухания му бюджет.}