ЗАКОН ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА ПЛАЩАНИЯТА В БРОЙ
Обн. ДВ. бр.16 от 22 Февруари 2011г.
Глава първа.
ПРЕДМЕТ И ИЗКЛЮЧЕНИЯ ОТ ПРИЛОЖНОТО ПОЛЕ
Чл. 1. Със закона се уреждат ограниченията при плащанията в брой на територията на страната.
Чл. 2. Законът не се прилага при:
1. тегленето и внасянето на пари в брой от/в собствени платежни сметки;
2. тегленето и внасянето на пари в брой от/в сметки на недееспособни и ограничено дееспособни лица, на съпрузи и роднини по права линия;
3. сделките с чуждестранна валута в наличност по занятие;
4. операциите с банкноти и монети, страна по които е Българската народна банка;
5. замяната от банки на повредени български банкноти и монети;
6. изплащането на трудови възнаграждения по смисъла на Кодекса на труда.
Глава втора.
ОГРАНИЧЕНИЯ ПРИ ПЛАЩАНИЯТА В БРОЙ
Чл. 3. (1) Плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са:
1. на стойност, равна на или надвишаваща 15 000 лв.;
2. на стойност под 15 000 лв., представляваща част от парична престация по договор, чиято стойност е равна на или надвишава 15 000 лв.
(2) Алинея 1 се прилага и в случаите на плащания в чуждестранна валута, когато левовата им равностойност е равна на или надвишава 15 000 лв. Равностойността в български левове се определя по курса на Българската народна банка в деня на плащането.
Чл. 4. (1) Обслужването от банките в страната на операциите на бюджетните предприятия по събирането на приходи и други постъпления чрез картови плащания се извършва въз основа на сключени договори между Министерството на финансите и банките. Договорите съдържат едни и същи клаузи и цени, приложими за всички банки.
(2) Програмното и ресурсното осигуряване на картовите плащания по ал. 1 и свързаното с тях обслужване и сетълмент се извършват от лицензирания от Българската народна банка оператор на платежна система с окончателност на сетълмента за обслужване на плащания по операции с банкови платежни карти на територията на страната въз основа на сключен договор с Министерството на финансите.
(3) Редът и начинът за преминаване на бюджетните предприятия към събиране на приходи и други постъпления чрез картови плащания и обслужване по реда на ал. 1 и 2 се определят с указания на министъра на финансите и управителя на Българската народна банка.
(4) Министърът на финансите определя сроковете за поетапното преминаване на бюджетните предприятия към събиране на приходи и други постъпления чрез картови плащания и обслужване по реда на ал. 1 и 2.
(5) Дължимите от страна на Министерството на финансите суми по договорите по ал. 1 и 2 са за сметка на централния бюджет.
(6) За картовите плащания към бюджетни предприятия по ал. 1 физическите и юридическите лица не заплащат банкови комисиони и такси.
Глава трета.
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 5. (1) Който извърши или допусне извършването на нарушение на чл. 3, се наказва с глоба в размер 25 на сто от общия размер на направеното плащане - ако е физическо лице, или с имуществена санкция в размер 50 на сто от общия размер на направеното плащане - ако е юридическо лице.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата е 50 на сто от размера на направеното плащане, а на имуществената санкция - 100 на сто от размера на направеното плащане.
Чл. 6. (1) Актовете за установяване на нарушенията по този закон се съставят от органите на Националната агенция за приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощени от него длъжностни лица.
(2) Съставянето, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Допълнителни разпоредби
§ 1. "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение.
Преходни и Заключителни разпоредби
§ 2. Този закон се прилага и за плащания по чл. 3, незавършени към деня на влизането му в сила.
§ 3. За 2011 г. Министерството на финансите може да договаря клаузите и цените по чл. 4, ал. 1 в рамките на договорите по § 22, ал. 6 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г.
§ 4. Във Валутния закон (обн., ДВ, бр. 83 от 1999 г.; изм., бр. 45 от 2002 г., бр. 60 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 105 от 2005 г., бр. 43, 54 и 59 от 2006 г. и бр. 24 от 2009 г.) в чл. 2, ал. 1 думите "в този закон" се заменят със "със закон".
§ 5. В Закона за мерките срещу изпирането на пари (обн., ДВ, бр. 85 от 1998 г.; изм., бр. 1 и 102 от 2001 г., бр. 31 от 2003 г., бр. 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 54, 59, 82 и 108 от 2006 г., бр. 52, 92 и 109 от 2007 г., бр. 16, 36, 67 и 69 от 2008 г., бр. 22, 23 и 93 от 2009 г. и бр. 88 и 101 от 2010 г.) в чл. 3 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 т. 21 и 24 се отменят.
2. Алинея 7 се отменя.
-------------------------
Законът е приет от 41-ото Народно събрание на 9 февруари 2011 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Колеги, а какво правим с договорите за наем, ако сумата на наемите за целия период на договора е над 15000 лева, трябвали месечните наеми да минават по банков път? Не искам да изпадаме в истерия, но клиентите питат а както винаги никъде няма информация!

^{Отговор на Десислава(22.02.2011 10:16):
Десислава каза:
Колеги, а какво правим с договорите за наем, ако сумата на наемите за целия период на договора е над 15000 лева, трябвали месечните наеми да минават по банков път? Не искам да изпадаме в истерия, но клиентите питат а както винаги никъде няма информация!}


чл.3, ал.1, т.2 :)))

^{Отговор на Десислава(22.02.2011 10:16):
Десислава каза:
Колеги, а какво правим с договорите за наем, ако сумата на наемите за целия период на договора е над 15000 лева, трябвали месечните наеми да минават по банков път? Не искам да изпадаме в истерия, но клиентите питат а както винаги никъде няма информация!}


ако в договора пише - ' на обща сума - 15000" само по банков път , Ако че вноските са по 500 примерно

3 (1) 2? -)

А как ще се тълкува изплащането на дивидент?

^{Отговор на altercate(22.02.2011 10:18):
altercate каза:
3 (1) 2? -)}


е така де : "2. на стойност под 15 000 лв., представляваща част от парична престация по договор, чиято стойност е равна на или надвишава 15 000 лв."

нана:
"плащания на територията на страната" ...каквото ще де е....

^{Отговор на nana2000(22.02.2011 10:21):
nana2000 каза:
А как ще се тълкува изплащането на дивидент?}


Гледам, няма го в изклююченията, така че, под ножа :)))

и това също :)

§ 2. Този закон се прилага и за плащания по чл. 3, незавършени към деня на влизането му в сила.

Ама не пречи да се изплащат по 14 999 лв. дивидент от касата цяла седмица примерно, нали...Защото договор няма.

За дивидентите според мен лесно се заобикаля ако за всяко изплащане се прави отделно решение. Не мислите ли?

Защо да трябва отделно решение?

^{Отговор на Десислава(22.02.2011 10:26):
Десислава каза:
За дивидентите според мен лесно се заобикаля ако за всяко изплащане се прави отделно решение. Не мислите ли?}

Това да ви е проблема - с дивидентите :)))))))

Колеги, от кога влиза в сила /от обнародването ме в ДВ ?/

обнародването му в ДВ ?/

За мен това си е основния проблем,защото всичко друго минава по банков път,но.......касовата наличност си е бая и дивидента си е касово /поне до сега/.Освен да го разпределим с дата ,преди излизането на закона.То така и така данъкът трябва да го платим до края на март в този случай.

^{Отговор на Гост от П-в(22.02.2011 10:28):
Гост от П-в каза:
Това да ви е проблема - с дивидентите :)))))))}

да бе, това за наемите не ми се вярва
там е определена месечна цена, а не годишна, че да взимаме общия размер
то по тая логика, ако един договор за наем е тригодишен, всеки наем на стойност над 417 лв, за три години прави над 15000, и кво - и той по банков път?

иначе за дивидентите и аз смятам така - с отделни решения за всяко изплащане не би трябвало да има проблем.

<sup>Отговор на небесна(22.02.2011 10:35):
небесна каза:
да бе, това за наемите не ми се вярва
там е определена месечна цена, а не годишна, че да взимаме общия размер
то по тая логика, ако един договор за наем е тригодишен, всеки наем на стойност над 417 лв, за три години прави над 15000, и кво - и той по банков път?

иначе за дивидентите и аз смятам така - с отделни решения за всяко изплащане не би трябвало да има проблем.</sup>


ами ако съвсем случайно е сключен договор за обща сума - "бърже" се прави анекс за "по месечно" ;)

вднъж взето решение за дивиденти ако е на обща сума за 15000 сори :(
няма значение как се изплаща - така мисля поне

Небесна, защо да трябват отделни решения? Това е разпределение на печалба, не престация по договор.

Маграт, баш престация си е
ако гледаш по-широко на понятието договор - поне двустранно споразумение за упражняване на някакви права от едната страна и задължение на другата страна да го изпълни

т.е. не върви според мен да се вземе едно решение за дивидент 300000 лв, да му се внесе данъка, а текущо да се изплащат по 14900 лв в брой

Сега ако в касата има примерно 20000 лв, какво трябва да правим

^{Отговор на Стоян (22.02.2011 10:51):
Стоян каза:
Сега ако в касата има примерно 20000 лв, какво трябва да правим}

ми....нищо.

Небесна, с какъв договор е свързан дивидентът? Той произлиза от ПРАВОТО на съдружника да получава част от печалбата при нейното разпределение.Основание за плащането му не е договор,а решение,прилагащо това му право на практика.

<sup>Отговор на небесна(22.02.2011 10:44):
небесна каза:
Маграт, баш престация си е
ако гледаш по-широко на понятието договор - поне двустранно споразумение за упражняване на някакви права от едната страна и задължение на другата страна да го изпълни

т.е. не върви според мен да се вземе едно решение за дивидент 300000 лв, да му се внесе данъка, а текущо да се изплащат по 14900 лв в брой</sup>

сега доколкото сам наясно до 25.02. може да има разплащания над 15000 в брой.Нали така закона влиза в сила три дни след обнародването .Бъркам ли нещо колеги

абе остави договора по т.2, каквото и да било плащане над 15 бона е забранено в брой, независимо от какво произтича

има да превъртаме по вносни бележки и нареждания-разписки за теглене една и съща сума Х брой пъти

^{Отговор на небесна(22.02.2011 11:04):
небесна каза:
абе остави договора по т.2, каквото и да било плащане над 15 бона е забранено в брой, независимо от какво произтича}

Ами май от понеделник вече не може да се разнасят куфарчета с 15000 лв от този офис в другия - САМО ДО БАНКИТЕ !!!!!! ДА ЖИВЕЯТ БАНКЕРИТЕ !!!!!!!!

Закона е в полза на банкерите,защото "сиваците" пак ще цепят и делят плащанията и ще има повече такси от нар.р-ките,а що се отнася за дивидента-всеки,който има да взема дивидент над 15000лв със сигурност има и банкова лична сметка.

А как тълкувате ако една фирма доставя стока по заявка на клиенти и всяка фактура е под 15 000 лева, но сумарно за някакъв период общата стойност на доставките ще надвиши 15 000 лева. То в този случай - всяка отделна фактура ли ще се взима или общата сума на всички доставки към дадения клиент?

Ако доставката е част от верига периодични доставки и това е уговорено/написано в договор-за мен ДА.

Но нали не винаги традиционни взаимоотношения са оформен с договори?

Започват чуденките по този иначе толкова симпатично кратък закон.....
В очакване сме на поредните указания за доизясняване на поредните неясноти по прилагане на нормативната база. А за смисъла от този закон май няма нужда да говорим...

а ако доставяш без договор, а по заявка? Едва ли някой на борси който доставя има договор с определена сума на доставките на годишна база, защото обизновено се доставя на седмична база в зависимост от това, какво е заявил клиента.

^{Отговор на гост(22.02.2011 14:01):
гост каза:
а ако доставяш без договор, а по заявка? Едва ли някой на борси който доставя има договор с определена сума на доставките на годишна база, защото обизновено се доставя на седмична база в зависимост от това, какво е заявил клиента.}


Мисля че тогава няма проблем!

^{Отговор на Demi*(22.02.2011 13:03):
Demi* каза:
Започват чуденките по този иначе толкова симпатично кратък закон.....
В очакване сме на поредните указания за доизясняване на поредните неясноти по прилагане на нормативната база. А за смисъла от този закон май няма нужда да говорим...}


И кво те греят указанията? Те не са нормативен акт. При тоя калпав закон, указанията ще са атакуеми от всякъде. Да живеят адвокатите :))

Не ме греят. Казах го с ирония :)))

Никой не коментира-според вас от днес ли влиза в сила?Нали когато не е указана дата за влизане в сила се приема датата на обнародване или греша

^{Отговор на Ани(22.02.2011 14:37):
Ани каза:
Никой не коментира-според вас от днес ли влиза в сила?Нали когато не е указана дата за влизане в сила се приема датата на обнародване или греша}


25.02.2011

А как стои въпроса към един и същи контрагент да плащаме по няколко пъти в брой под 15 000 лв?

Има ли ограничения под 15 000 лв в рамките на седмица, месец и т.н.примерно 3 пъти в седмицата 3000 лв.
Имаме доставчици на които плащаме по 3-4 хиляди за стока през 2 дни

зависи дали не влизаш в това:

2. на стойност под 15 000 лв., представляваща част от парична престация по договор, чиято стойност е равна на или надвишава 15 000 лв.

на прост език ще ти го кажа - ако имаш фактура по договор за 20000 бона, то задължително всичко е по банка.
^{Отговор на sokolova(22.02.2011 17:34):
sokolova каза:
А как стои въпроса към един и същи контрагент да плащаме по няколко пъти в брой под 15 000 лв?}

сега така като гледам - ако искам да си вдигна капитала с 20 000 лева - трябва или ПКОто да е с дата преди 25ти февруари или да ги внеса по банка - тъй ли да го разбирам????

безумия пак.... ще има вносни бележки и тегления..... до забравяне)))

А какво правим с договорите за заем?
Ако сумата по един договор е над 15 хил лева,трябва ли връщането на части,които са под 15 хил.лева да са по банка?т.е представлява ли парична престация връщането на главницата и попада ли в чл.3 ал.1 т.2?

Не. Само лихвата.
Ако е над 15 000 лв ще трябва безкасово да я заплащате.

Соколова, а договорът един ли е или няколко.

Мисля, че лесно може да се определят и оформят като отделни договори отделните доставки.

Ей натам вървят нещата - отделни договори за всичко... Поне ние в туризма засега се спряхме на това, докато не излезнат някакви становища на НАП - отделни договори за всяка група, за да можеда минават плащанията в брой.

<sup>Отговор на neli7304(22.02.2011 21:46):
neli7304 каза:
Соколова, а договорът един ли е или няколко.

Мисля, че лесно може да се определят и оформят като отделни договори отделните доставки.</sup>

Lansky, струва ми се, че за вноска на каса, за увеличаване на основния капитал, няма да важи това ограничение! Не че съм убеден, но ми се струва, че това е като да внесеш парите в банка!
Да им е честито на банките, иначе!

А кой ще отнася глобата? Който плаща или който получава парите? Или и двете страни- "Който извърши или допусне извършването на нарушение на чл. 3"

Евгени, не разбрах какво казваш относно внасянето на паричните вноски в капитала?

Вноската на каса в банкова сметка се приравнява на това:
внасяне по платежна сметка,
Така че, Лански може да си увеличи капитала с вноска в брой в сметката на фирмата. А с ПКО вероятността за отказ от ТР клони към 100%

По ми е интересно как се тълкува това:
2. на стойност под 15 000 лв., представляваща част от парична престация по договор, чиято стойност е равна на или надвишава 15 000 лв.

Примерно имам договор с мобилен оператор и плащам по него.... на края на годината (а може и за 2 или 3 години, нали той се продължава?) сумата надвишава 15000 и оппа.... нарушител съм, понеже съм плащал в брой...

Ясно е, че ако се разглежда отделна фактура за отделна доставка, това си е отделна престация и плащанията по фактура за стойност над 15000 трябва да са в брой. Но ако договорът изисква отделни плащания на етапи? Или с периодично плащане?