Мога ли да назнача охрана (пазачи) на граждански договор? И възможно ли е същите тези хора да сключат още един такъв договор с друга фирма, с която обаче делим обща база и по този начин да имат възможност да полагат не 40, а 80 часа труд месечно?

Мисля ,че добрият вариант е почасово - тр. договор

Любимата ми тема, що не съм сега от Инспекцията,
не е възможно

О, Снежи, добре, че не си!
Че с тия знания, дето ги имаш, русенските фирми да са пропищели до сега от теб....:-)))))))))

Маришка,
Какво общо има гражданският договор с полагането на труд 40 или 80 часа месечно?

Снеже, темата някак странно ми напомни една друга, благодарение на която уважаван от мен колега сътвори за нула време и ни поднесе разказ - класика!

С удоволствие (след като получих разрешението му), го поствам тук! Надявам се да го прочетеш, колегите - също

Инспектора загаси фаровете, завъртя ключовете и двигателят на служебния форд престана да мърка. Пусна колата още 200 метра по инерция и спря на една пряка от ресторанта. Извади новият бинокъл, закупен с парите от поредния акт на местното ВиК дружество, и зачака. Часът беше шест вечерта. Слънцето току-що бе потънало зад склона и тъмнината за пореден път влизаше в главната си роля. Инспектора включи уреда за нощно виждане. Беше получил сигнал за прикрит под формата на трудов, граждански договор.
Точно в този момент млад мъж, на около 20-23 години, с тъмен анорак и качулка на главата, се шмугна през вратата на заведението. Ехидната усмивка моментално грейна на лицето на Стамат Харалапиев Никодимов. “Акта”, както беше известен сред колегите си. Акта остави бинокъла, излезе от колата и потривайки ръце се насочи с бързи крачки по посока на прокрадващате се от леко отворената врата, топлина. На метри от задния вход на заведението, той бръкна във вътрешния джоб на сакото си и с отрепетирано движение извади служебната си карта. Въоръжен с нея в едната ръка и с тефтерче и химикал, подарени му за Нова година от някоя от десетките му подопечни фирми, в другата, Акта отвори рязко вратата и се провикна:
-Инспекция по труда. Всички да останат по местата си, а готвача да извика шефа веднага.
Никой,освен готвача, не посмя да мръдне. Работниците в кухнята си останаха с черпаците в ръка, възрастна жена с бяла престилка замръзна надвесена над метлата, а миячите дори не спряха чешмите…
След 10 минути и 2 разговора по мобилния телефон, Стамат вече разговаряше с шефа на заведението:
-Искам да ми предоставите договорите, с които са назначени работещите тук, тези, които са на смяна да ги видя, а междувременно може да започнете да търсите по 1000 лв. за всеки, който няма договор. Ще стане по-бързо.
Тишината беше жестока, напрежението с нож да го разрежеш. В този момент мобилен телефон започна пронизително да звъни. Два, три, четири пъти…”Няма ли да се включи тая гласова поща най-сетне”, помисли си Стамат. Седем, осем….:
-Някой да вдигне проклетия телефон-изкрещя Акта.
………………..
След като беше осигурил 4000 лева за нерегистрирани трудови договори, дойде и любимото му занимание. Гражданските договори. Много обичаше историите на различните му там шефове, счетоводители или ТРЗ-та: “Ама той/тя (готвача) си работи вкъщи. Ние по телефона му даваме поръчките на нашите клиенти и след половин час наш човек ходи да вземе храната”. К`ви ли не оригинални глупости може да измисли човешката глава.
Взе договора и започна на висок глас:
-Никодим Стама….- не можеше да повярва на очите си. Погледна го отново и устните му леко помръднаха. Да, истина беше. Момчето с анорака беше той – Никодим – мияч на чинии. Е, да обаче заплатата му беше 2000 лв., плюс пакет социални услуги. Като се позамисли, наистина напоследък нов компютър, LCD, а и от два дни говореше за автомобил на лизинг.
-Е аз шси тръгвам-рече Стамат-тук няма проблеми, доколкото виждам. Желая ви приятна работа.

Е за това ТониЛ не съм в Инспекцията, че 350 лв. заплата ли
е за държавен служител, иначе Роси е права, че и бой можех
да отнеса някъде

Благодаря на всички ви за отговорите и на тониЛ за историята! Пуснах на хората трудови договори на половин щат.