Здравейте!
На лице, което предстои да се пенсионира /по служебни правоотношения/ се налага запор. Следва ли да се направи удръжка върху обезщетението, което лицето ще получи при пенсиониране?

Зависи какво пише в запора :)

ГРАЖДАНСКИ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС
Чл. 512. (1) Запорът върху трудово възнаграждение се отнася не само за възнаграждението, посочено в запорното съобщение, но и за всяко друго възнаграждение на длъжника, получено срещу същата или друга работа при същия работодател или същото учреждение.

И според мен зависи, какво е правното основание в посоченото запорно съобщение. Но по отношение на чл.512 от ГПК става въпрос за възнаграждение, а не за обезщетение. Има разлика. В Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, чл.3, ясно е записано кои са елементите на брутната заплата.
Ще съм благодарна и за други мнения и разсъждения!

Запорът върху трудово възнаграждение се отнася не само за възнаграждението, посочено в запорното съобщение, но и за всяко друго възнаграждение на длъжника, получено срещу същата или друга работа при същия работодател или същото учреждение (чл. 512, ал. 1 ГПК). Член 446, ал. 1 ГПК определя и несеквестируема част от „каквото и да е друго възнаграждение за труд“. Това могат да са други възнаграждения, които се дължат срещу положен труд - например по договор за изработка, авторски възнаграждения и т.н.3.
Колебанията обаче възникват не само около секвестируемата част от дохода, а дали изобщо запорът се отнася до някои плащания, дължими между страните по трудовото правоотношения. Става дума за обезщетения по Кодекса на труда, изплащани при прекратяване на трудовото правоотношение, например обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 КТ, обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 331 КТ и др. Администрацията на МТСП е изразявала становища за недопустимост на такива запори. Например на запитване на интернет-страницата на министерството4 е даден следният отговор: „В ГПК, при изпълнение върху вземания на длъжника в чл. 512, е предвиден запор върху трудовото възнаграждение. По смисъла на Кодекса на труда обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ не е трудово възнаграждение, а парично обезщетение. Различията са в предназначението, условията и начина на изплащане, данъчното облагане, в зачитането на трудов и осигурителен стаж и др. Поради това, мнението ни е, че върху паричното обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ не може да се налага запор.“ Този извод е формулиран твърде общо, което го прави неверен. Наистина, ГПК предвижда специални правила относно запора върху трудово възнаграждение, а обезщетенията не са възнаграждение, но това не означава, че законът забранява налагането на запор върху обезщетение по Кодекса на труда. Специален режим е предвиден за обезщетенията от общественото осигуряване - например обезщетението за временна неработоспособност или за безработица, но не и за дължимите от работодателя обезщетения по КТ. Поради това е важно работодателите да проверяват внимателно текста на получените запорни съобщения. Често съдебните изпълнители използват по-широка формулировка, с цел избягване на всяко съмнение относно запорираните вземания - например „налагам запор върху всички вземания, произтичащи от трудово или друго правоотношение“. При такава формулировка е ясно, че се включва не само трудовото възнаграждение, а и обезщетенията при прекратяване на трудовото правоотношение, и изобщо всякакви суми, които работодателят може да дължи на работника или служителя.
Аргументът на МТСП, че обезщетенията не представляват възнаграждение, може евентуално да обоснове извода, че при тях няма несеквестируема част. Така например при прекратяване на трудовия договор по реда на чл. 331 КТ и наложен запор върху всякакви вземания, произтичащи от трудово или друго правоотношение с работодателя, от уговореното обезщетение първо ще трябва да се удържи и преведе по сметката на съдебния изпълнител сумата, за която е наложен запорът, и едва ако има остатък, той да се изплати на работника или служителя. Следва да се отбележи, че в практиката се среща и разбирането за приравняване на възнагражденията и обезщетенията по отношение на несеквестируемостта. В становище на Висшия адвокатски съвет по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ВКС например е посочено: „Не само заплатата, но и всички други вземания по трудовото правоотношение, на които работникът или служителят има право (например вземане за обезщетение поради уволнение без предизвестие), се ползват от несеквестируемостта по чл. 446 ГПК.“ Въпреки че този извод е в съзвучие със закрилната функция на института, той не се подкрепя от буквалното тълкуване на разпоредбата („трудово възнаграждение или друго възнаграждение за труд“).
http://www.trudipravo.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=2005:tp201306art&catid=14:tpbest&Itemid=33