Здравейте колеги.
На някого този въпрос може да се стори странен, но имам нужда от помощ във връзка с новите промени относно пренасянето на отпуските в следваща година.
Съдейки по разпоредбите на на НРВПО и тълкуванията по медиите следва цитирам "Въпреки че графиците за отпуски отпаднаха с промените в Кодекса на труда, други два задължителни документа за работодателите ще бъдат въведени - писмена заповед за пускане на служителите в отпуск, както и справка в началото на годината колко почивни дни му се полагат за ползване. Служителите от своя страна ще имат задължение да подават писмена молба за отлагането на неизползваните си дни отпуск за следващата година."
Дотук всичко е ясно. В самото уведомление обаче пренесената отпуска следва да се раздели на "Отложена" и "Неизползвана"
Четейки следните тълкувания на промените от http://www.tita.bg/page/417 не можах да си изясня кой отпуск какъв е.Цитирам отново част от текста:
"Основното правило, предвидено в чл. 173, ал. 5 КТ, е, че работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася, като работодателят е длъжен да му го разреши, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176 КТ. Поради това отлагането на отпуска следва да се използва като изключение, а усилията на страните по трудовото правоотношение следва да са насочени към използване на отпуска в рамките на календарната година, за която се отнася.
Само по този начин платеният годишен отпуск може пълноценно да изпълни социалното си предназначение и работникът и служителят да възстанови изразходваната в процеса на труда работна сила. Съгласно разпоредбата на чл. 176, ал. 1 КТ ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година в следните хипотези: от работодателя - поради важни производствени причини.
В този случай законът въвежда изискване работодателят да осигури на работника или служителя ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск (чл. 173, ал. 5 КТ in fine). Разпоредбата на чл. 37г, ал. 1 НРВПО дава възможност на работодателя да отложи ползването на платения годишен отпуск както на отделен работник или служител, така и на работниците и служителите от съответното организационно (структурно) звено. Преценката за наличие на важни производствени причини се прави от работодателя за всеки конкретен случай. от работника или служителя в два случая: - първо, когато той ползва друг вид отпуск. В този случай работникът или служителят е възпрепятстван да използва платения си годишен отпуск, като му се дава възможност да го ползва, след като отпадне причината за неползването на отпуска. Без значение е видът на другия отпуск. Той може да бъде платен или неплатен, да е разрешен от работодателя или от здравните органи. В случаите, когато работникът или служителят ползва друг вид отпуск, не е необходимо писмено искане до работодателя за отлагане на отпуска (чл. 38, изр. 2 НРВПО). - второ, по негово искане със съгласието на работодателя.
Тук, за разлика от уредбата, действаща до 17 юли 2015 г., отпада изискването за наличие на уважителни причини, за да може работникът или служителят да поиска отлагане на платения годишен отпуск. Сега е необходимо само писмено искане от страна на работника или служителя (чл. 38, изр. 1 НРВПО) и съгласие от страна на работодателя. Отлагането на отпуска следва да се направи от работодателя в писмена форма и своевременно да се уведоми работникът или служителят (чл. 37г, ал. 2 НРВПО).
Следващата промяна, която беше направена с измененията в КТ по отношение на отлагането на платения годишен отпуск, се отнася до размера на отпуска, който може да бъде отложен. Разпоредбите на чл. 176, ал. 1 - 3 в редакцията до 17 юли 2015 г. предвиждаха възможност при всички хипотези на отлагане – от работодателя, от работника или служителя или и от двамата, да могат да се отлагат до най-много 10 работни дни за следваща календарна година. Действащата редакция на чл. 173, ал. 5, изр. 3 КТ изисква, в случаите на отлагане, работодателят да осигури ползване на не по-малко от половината от полагащия се на работника или служителя за календарната година платен годишен отпуск.
Така при настоящата уредба е допустимо отлагане и на повече от 10 работни дни, като по този начин се въвежда по-либерален режим за работниците и служителите, които имат право на повече от минимално предвидения в чл. 155, ал. 3 КТ 20 работни дни платен годишен отпуск. Такива са работниците и служителите, които ползват: - удължен платен годишен отпуск (чл. 155, ал. 5 КТ във връзка с чл. 24 - 31 НРВПО), - допълнителен платен годишен отпуск (чл. 156 КТ) и - отпуск в увеличен размер (чл. 305, ал. 4 и 319 КТ).
Новата уредба в режима на отпуските въведе и срок, през който работодателят следва да осигури ползването на отложения платен годишен отпуск през следващата календарна година. Съгласно разпоредбата на чл. 176, ал. 2 КТ когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага. По този начин законът въвежда задължение за работодателя да предостави отложения платен годишен отпуск до 30 юни на следващата година, когато работникът или служителят го поиска. Не е допустимо обаче, извън предвидените в чл. 173, ал. 4 КТ случаи, работодателят да задължи работника или служителя да ползва отпуска. Когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска в посочения срок, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това писмено работодателя най-малко 14 дни предварително. Работникът или служителят може да упражни това свое право до изтичане на давностния срок по чл. 176а КТ.
Тук е необходимо да се направи уточнението, че когато ползването на платения годишен отпуск е отложено от работника или служителя поради ползване на друг вид законоустановен отпуск, давностният срок за ползване на отложения отпуск започва да тече от края на календарната година, през която работникът или служителят се е завърнал на работа (чл. 38а НРВПО).
Във връзка с измененията на КТ беше създадена разпоредбата на чл. 37а от НРВПО, която въведе задължение за работодателя в началото на всяка календарна година, но в срок не по-късно от 31 януари, да уведоми писмено всеки работник или служител за размера на платения годишен отпуск, който има право да ползва през календарната година, включително отложен или неизползван от предходни календарни години. В уведомлението следва да се посочи и неизползваният преди 1 януари 2010 г. отпуск. Работодателят няма задължение и не следва да уведомява работника или служителя за отпуска, правото на ползването за който е погасено по давност, съответно - този отпуск не следва да се включва в уведомлението.

Източник Данъци Tita.bg"

ами - вярвате или не - има отпуска и от/преди 2009 ;)))

О да. Има такива "мухлясали" отпуски. Но те от кои са ? Ако правилно разсъждавам са "неизползвани". Според мен обаче понятието "неизползвани" е по-широко и в него се включват и "отложените".