фирмата ни прави прогр.продукти за САЩ,което до сегашния закон беше износ със ставка 0,доставката се извършваше по интернет.От 2007 година вариантите са
-да докажем че това е стандартен софтуер,/или обл.дост.със ставка 0/,подкрепен с документите от правилника,за да имаме право на дк на ползваните за пр-вото му стоки и услуги.
-или прехв.права в/у програмни продУкти,което е необл.доставка с място на изпълнение САЩ ,и съотв.за стоките и услугите за неговото пр-во няма да имаме право на дан.кредит.
Правилно ли разсъждавам и има ли някакъв друг вариант?

Виж по-долу (със сигурност си наясно, но все пак):

Допълнителни разпоредби
25. "Стандартен софтуер" е програмен продукт, записан на технически носител, който е предназначен за масова употреба и не отчита спецификите в дейността на конкретния потребител.

Та ако е индивидуално разработен прогр продукт, минаваш по Чл. 21. (3) 2. а)
" прехвърляне на права върху програмен продукт" и пак ставката е нула, облагаемо е, но с нула. Не виждам защо да нямаш право на данъчен кредит, след като ставката е нула.

Обаче обърни внимание на (третия вариант, заради спецификата на доставка на услугата):

Чл. 21. (3) 2. , но този път к)
к) услуги, извършвани по електронен път;

Като тези услуги са подробно описани по-долу:

Допълнителни разпоредби

14. "Услуги, извършвани по електронен път" са:

а) предоставянето на пространство в интернет, доставката на носители на съдържание в интернет (хостинг), дистанционната поддръжка на програми и апаратура по електронен път;

б) !!!доставката на софтуер и актуализацията му по електронен път!!!;

в) предоставянето на изображение, текст и информация и на достъп до бази данни по електронен път;

Доставки с право на приспадане на данъчен кредит
Чл. 69. (1) Когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне:
1. данъка за стоките или услугите, ко¬и¬то доставчикът—регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави;
2. начисления данък при внос на стоки по чл. 56 и 57;
3. изискуемия от него данък като платец по глава осма.

(2) За целите на ал. 1 за облагаеми доставки се смятат и:
1. доставките в рамките на икономическата дейност на регистрираното лице, които са с място на изпълнение извън територията на страната, но които биха били облагаеми, ако са извършени на територията на страната;

В случая те интересува алинея 2, според мен.