Имаме пенсионерка от септември 2005г, която продължава да работи при нас. Подава заявление за увеличаване на пенсията с придобиване на 1 год.осигурителен стаж. След което пристига от Пенсионно уведомление , че същата служителка няма прекъсване на осигуряването и пенсията е неправомерно отпусната, да потвърдим данните.
ГРЕШКАТА е НАША , защото я освобождаваме считано от 01 дата и я назначаваме считано от 01 дата. Тоест нямаме прекъсване на осигурителния стаж.

Какво следва ?????
Не можах да намеря дали има глоби - в какъв размер са , за кого са?
Лицето ще ВЪЗСТАНОВИ ли получената пенсия за цялата година ????? Въпреки , че е получена ДОБРОСЪВЕСТНО???

Не можах да намеря отговора на въпросите си в КСО и Наредбата за пенсиите.
Моля , ако някой зняе дя сподели или просто да коментираме задно.

Ще се наложи да възстанови получената сума. Виж решение 4370 от 25.04.06 на ВАС.

Може и да не е решение, но все пак да попитам:
Ако подадете Д1 на лицето с код корекция и осигуряване от дата 02 - става дума за месец септември 2005, дали няма да свърши някаква работа?

Сънчо , къде да на меря това решение? , може ли да дадеш линк?
Добре , ама нали сме я подали и по чл.62 ?

Глоба за нас?

ОК, но по чл 62 Вие пишете дата на сключване на ТД, а не постъпване на работа

подай декларация с корекция.

И още нещо - в Д1 бих поправила само началната дата, брой отработени дни и часове, без да променям сумите

Благодаря 666 ,

сънчо , моля те , за решението

Трябва ми

РЕШЕНИЕ № 4370 ОТ 25.04.2006 Г. ПО АДМ. Д. № 716/2006 Г., VІ ОТД. НА ВАС
Чл. 94, ал. 1 КСО

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесети април две хиляди и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕКАТЕРИНА ГРЪНЧАРОВА
АЛЕКСАНДЪР ЕЛЕНКОВ

при секретар и с участието на прокурора Николай Николов изслуша докладваното от съдията АЛЕКСАНДЪР ЕЛЕНКОВ по адм. д. № 716/2006 г.

Производство по чл. 33 и сл. от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС).
Образувано е по касационна жалба и по частна жалба, двете на Екатерина Георгиева Иванова от гр. Пловдив, подадени от нейния процесуален представител по пълномощно адвокат Екатерина Николова Василева, срещу решение № 861 от 19.10.2005 г. и срещу определение без номер от 08.12.2005 г. по адм. д. № 140/2005 г. на Пловдивския окръжен съд.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 33, ал. 1 ЗВАС, а частната жалба е подадена в срока по чл. 214, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 11 ЗВАС. И двете са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни.
От данните по делото е видно, че със заявление вх. № 19174 от 26.04.2002 г. касационната жалбоподателка е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Такава й е била отпусната с разпореждане № 15 от 05.07.2002 г., изменено след това с разпореждане № 203 от 20.08.2002 г.
С разпореждане № 4407284575 от 29.10.2004 г. е отменено посоченото по-горе разпореждане, с което е била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст на касационната жалбоподателка и е постановен отказ да бъде отпусната исканата от нея пенсия. За да отмени разпореждането, с което е била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст и да откаже отпускането на тази пенсия, ръководителят по пенсионното осигуряване при Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Пловдив е приел, че с искането за пенсия касационната жалбоподателка била приложила заповед за уволнение № 0004 от 07.02.2002 г. за прекратяване на трудовото й правоотношение от същата дата и била декларирала, че считано от тази дата е прекратено осигуряването й, но в пенсионната преписка били събрани доказателства, че е работила в Медицински университет - гр. Пловдив до 21.02.2002 г., а освен това едновременно с освобождаването й от работа в ДКЦ "Св. Георги" - гр. Пловдив, считано от 08.02.2002 г., е била назначена с трудов договор № 6 от същата дата на пълен работен ден, така че няма прекъсване на осигуряването като предпоставка за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С последващо разпореждане № 4407284575 от 08.11.2004 г. касационната жалбоподателка била задължена да възстанови неправилно изплатената й пенсия за времето от 07.02.2002 г. до прекратяването й на 31.10.2004 г. в размер на 6938,36 лв. главница и лихва в размер на 1579,79 лв. или общо сумата 8518,15 лв.
С жалба вх. № 96191 от 02.12.2004 г. касационната жалбоподателка е оспорила пред директора на РУСО законосъобразността на двете разпореждания. В жалбата е посочила, че е била в трудовоправни отношения с трима работодатели: с МБАЛ "Св. Георги" ЕАД, гр. Пловдив, с ДКЦ "Св. Георги" ЕООД, гр. Пловдив и с Медицински институт - гр. Пловдив. Трудовото й правоотношение с МБАЛ "Св. Георги" ЕАД било прекратено със заповед № 0004 от 07.02.2002 г. Трудовото й правоотношение с ДКЦ "Св. Георги" ЕООД било прекратено със заповед № 00000001 от 07.02.2002 г. А от Медицински институт й била връчена заповед № 00008 от 21.01.2002 г., която всъщност била предизвестие за уволнение, считано от 22.02.2002 г., но тя подала заявление, с което направила искане и това й трудово правоотношение да бъде прекратено от 07.02.2002 г. Така че на 08.02.2002 г. не е имало никаква пречка да получава пенсия за осигурителен стаж и възраст.
С решение № 254 от 03.01.2005 г. директорът на РУСО е потвърдил двете разпореждания. За да постанови този резултат директорът на РУСО е приел, че пенсията на касационната жалбоподателка е била отпусната от датата на прекратяването на осигуряването, удостоверена със заповед № 00001 от 07.02.2002 г. на МБАЛ "Св. Георги" ЕАД, но според удостоверение образец УП-2 с изх. № Р-639 от 03.04.2002 г. на Медицински институт - гр. Пловдив касационната жалбоподателка е била в трудово правоотношение с този институт до 21.02.2002 г. включително, поради което пенсията е следвало да й бъде отпусната не от 07.02.2002 г., на която дата касационната жалбоподателка не е имала прекратяване на осигуряването, а е следвало пенсията да бъде отпусната от 22.02.2002 г. Впоследствие, обаче, било установено, че касационната жалбоподателка е назначена, считано от 08.02.2002 г., на пълен работен ден с трудов договор № 6 от 08.02.2002 г. в ДКЦ "Св. Георги" ЕООД. Поради това и към датата 22.02.2002 г., от която е прекратено трудовото й правоотношение с Медицинския институт, осигуряването на касационната жалбоподателка не е било прекратено и тя не е имала право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Тези данни се потвърждавали и от Персоналния регистър на осигурените лица в НОИ, където също било отразено, че няма прекъсване на осигуряването.
С посоченото по-горе решение, срещу което е подадена касационната жалба, Пловдивският окръжен съд е отхвърлил жалбата на касационната жалбоподателка срещу решението на директора на РУСО и потвърдените с това решение две разпореждания. За да постанови този резултат окръжният съд е приел, че с подадената декларация, която е част от заявлението за отпускане на пенсия, касационната жалбоподателка била декларирала, че няма друг трудов стаж освен посочения в заявлението и че не се осигурява от 07.02.2002 г. Това невярно деклариране било достатъчно основание да се счете, че недобросъвестно е получавала неправилно отпуснатата й пенсия. Дори да се приемело за основателно възражението й, че не тя е вписала датата 07.02.2002 г. в декларацията, то остава другото невярно деклариране - че няма друг трудов стаж, а то било достатъчно за да обоснове недобросъвестност на жалбоподателката.
Този извод е правилен.
От данните по делото е видно, че желанието на касационната жалбоподателка е било да бъде пенсионирана и да получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 07.02.2002 г. и да продължи от 08.02.2002 г. да работи по трудово правоотношение като "работещ пенсионер". Това й намерение, обаче, е било по начало неосъществимо, защото според правилото на чл. 94, ал. 1 КСО пенсиите за осигурителен стаж и възраст се отпускат от датата на прекратяване на осигуряването, а за да е налице прекратяване на осигуряването е необходимо да е прекратена трудовата дейност (въобще, а не само трудовото правоотношение - сравни редакцията на чл. 10, ал. 1 КСО до 04.01.2002 г. и сегашната редакция на чл. 10 КСО, която е в сила от 04.01.2002 г.). В случая касационната жалбоподателка към датата 07.02.2002 г. е била с две прекратени трудови правоотношения, но третото не е било прекратено, а веднага от следващия ден - от 08.02.2002 г. - започва трудова дейност по ново трудово правоотношение. Следователно тя въобще не е прекратявала трудовата си дейност по смисъла на чл. 10 КСО, а това означава, че при нея не е било налице прекратяване на осигуряването като предпоставка за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Възражението й, че не тя е вписала датата 07.02.2002 г. в декларацията към заявлението за отпускане на пенсията правилно е било прието от Пловдивския окръжен съд като неоснователно. Липсата на вписване се дължи на посоченото вече обстоятелство - законодателната промяна на чл. 10 КСО (обн., ДВ, бр. 1 от 04.01.2002 г.) и тази липса също сочи на проявена недобросъвестност от страна на касационната жалбоподателка.
По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че не са налице релевираните с касационната жалба касационни основания, а постановеното от Пловдивския окръжен съд решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора за законосъобразността на актовете на пенсионните органи правилно Пловдивския окръжен съд е възложил на касационната жалбоподателка да заплати юрисконсултско възнаграждение на РУСО (чл. 64, ал. 5, изр. второ ГПК, приложимо правило в адм. процес по силата на чл. 45 ЗАП, респ. чл. 11 ЗВАС). Затова постановеното определение за разноските по делото следва да бъде оставено в сила. Само информативно, обаче, следва да бъде посочено, че неправилно Пловдивския окръжен съд е определил юрисконсултско възнаграждение като адвокатско възнаграждение по неоценяем иск, защото разрешения от него правен спор е оценяем - 8518,15 лв. Затова юрисконсултското възнаграждение е следвало да бъде определено като адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 861 от 19.10.2005 г. по адм. д. № 140/2005 г. на Пловдивския окръжен съд.
ОСТАВЯ В СИЛА определението без номер от 08.12.2005 г. по същото адм. д. № 140/2005 г. на Пловдивския окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Ще споделите след това тук, какво решение сте взели и последствията от това?