КОЛЕГИ МОЛЯ ВИ ДА МИ ОТГОВОРИТЕ СПЕШНО,
1.Кога везе ЗДДС като закон за първи път. Мисля 1.04.1994 г., но не съм сигурна.
2.Ако продаваш активи купени преди ЗДДС следва ли да начислиш ДДС и кай член от ЗДДС го регламентира.
Благодаря.DKD

Мисля че трябва да начиалиш ДДС, щом си регистрирана.

ЗДДС влезе точно тогава - 01,04,1994. Ако обаче актива е купен преди това сега дължиш ДДС - не мисля че го има като текст в закона, но принципа на самия данък е такъв - всеобхватност - ако е пропуснато плащането му преди - то той ще бъде внесен от последния участник в сделката.

Ще ти копирам едно решение на ВАС,незнам колко ще ти е от полза...само да не те объркам повече:))))

РЕШЕНИЕ



№ 4102
София, 24.04.2002



В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на пети декември две хиляди и първа година в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОРДАН ЗЛАТАРЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
РУМЯНА ПАПАЗОВА
ЗДРАВКА ШУМЕНСКА


при секретар Магдалена Михайлова и с участието

на прокурора Мария Бегъмова изслуша докладваното

от съдията ЗДРАВКА ШУМЕНСКА
по адм. дело № 7603 / 2001.



Производство по реда на чл.33-чл.40 от Закон за Върховния административен съд, във връзка с чл.11 от ЗВАС.
Образувано е по касационна жалба на "Фърст Файненшъл" АД, чрез адв.Ев. Димитрова, срещу решение от 19.05.2001 г. на Софийски градски съд, Административна колегия, ІІІ е състав, по а.х.дело № 575 по описа за 2001 г. С него е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ДОА № 977-ДДС/17.11.1999 г. на началник на ДС"Средец" и потвърдителното решение № 1043 от 20.12.2000 г. на Регионален данъчен директор-гр.София.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, които формират касационните отменителни основания по чл.218б, ал.1, б."в" от ГПК във връзка с чл.11 от ЗВАС. Според касатора неправилно е приложен материалния закон, а именно разпоредбата на чл.119, ал.3 от ЗДДС. Това се отнася и до съдебния орган, постановил сега обжалваното решение. В тази връзка иска от съда то да бъде отменено поради неговата материална незаконосъобразност.
Ответната страна по касационната жалба, чрез своя процесуален представител, изразява становище, че тя е неоснователна.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна.
Върховният административен съд, Първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и направените възражение, съгласно чл.39 от ЗВАС, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява основателна.
Безспорно е по делото, че на касатора е извършена данъчна ревизия по прилагане на ЗДДС във връзка с подадено заявление за дерегистрация вх. № 2612-967 от 2.07.1999 г., на основание заповед № 2138 от 15.10.1999 г. Съставен е бил акт за констатации № 997/17.11.1999 г., послужил като фактическо основание за издаване на ДОА № 997-ДДС/17.11.1999 г. от началника на ДС"Средец". С него на касатора е определено данъчно задължение данък върху добавена стойност в размер на 180 192.12 лв. и лихва в размер на 8 741.12 лв., върху стойността на наличните активи към датата на дерегистрацията, на основание чл.119, ал.3 от ЗДДС. По повод обжалване по административен ред е постановено решение № 1043 от 20.12.2000 г. на Регионален данъчен директор-гр.София, с което данъчно-облагателния акт е бил потвърден.
По повод обжалване по съдебен ред е постановено сега обжалваното решение, като в мотивите му е прието, че правилно данъчните органи са приложили разпоредбата на чл.119, ал.3 от ЗДДС, а възражението на жалбоподателя пред него за приложимост на разпоредбите на чл.17, ал.2 от ЗДДС /отм./ във връзка с чл.35 от с.з. е неоснователно. Поради това е отхвърлена жалбата.
По делото не е имало спор за факти. При извършване на процесната дерегистрация на дружеството е начислен ДДС за всички налични активи, независимо, че при придобиването за нито един от тях той не е ползувал като данъчен кредит платения ДДС. За по-голяма част от активите ДДС не е начисляван при придобиването им, понеже те са придобити преди въвеждането на данък добавена стойност в данъчната система от 1.04.1994 г. За останалата част от активите е безспорно, че платеният от дружеството ДДС не е с право на данъчен кредит. Тези обстоятелва относно наличните активи не се оспорват, като за част от тях това се установява и от неоспореното от страните заключение на съдебно-счетоводната експертиза, изслушано в производството пред първоинстанционния съд.
При постановяване на атакуваното решение съдът, както и данъчните органи, са се позовали на чл.119, ал.3 от ЗДДС /Обн. ДВ бр.153/1998 г. в сила от 1.01.1999 г./. Съгласно тази разпоредба се приема, че към датата на дерегистрацията, данъчният субект извършва доставка на наличните активи по смисъла на Закона за счетоводството, поради което следва да се начисли данък върху пазарната им цена, ако биха били предмет на облагаема доствка. Същевременно в същата разпоредба е записано, че тя се прилага, ако в самия закон не е предвидено друго. Такова предвиждане има в две разпоредби на ЗДДС /обн. ДВ бр.153/1998 г./ в сила от 1.01.1999 г. - чл.62 и § 5 от ПЗР на цит.закон.
В разпоредбата на чл.62 от ЗДДС се установява, че данък не се начислява, когато регистрираното лице се разпорежда със стоки, за които платения от него данък не е с право на данъчен кредит. В процесния случай е безспорно, че всички активи на касатора отговарят на това условие. Доколкото данъчният закон приравнява прекратяването на регистрацията на едно регистрирано лице по ЗДДС на сключване на облагаема доставка за всички налични активи, то тази хипотеза се покрива напълно с предвиденото в чл.62 от ЗДДС разпореждане със стоки.
С § 5 от ПЗР на ЗДДС е дадена възможност за регистрираните лица, за които е възникнало задължение за прекратяване на регистрация по този закон към 1 януари 1999 г. и които не са подали формуляр за прекратяването й, да могат да приложат по благоприятната за тях разпоредба.
За преценяване предпоставките, визирани в § 5 от ПЗР на ЗДДС /в сила от 1.01.1999 г./ следва да се има впредвид, че за касатора задължението за дерегистрация е възникнало към 1.01.1999 г. поради спадане на облагаемия оборот под 75 мил.лева за 12-те последни месеца. От изслушаната по делото експертиза се установява, че облагаемият оборот на дружеството е нулев за 12-те последователни месеца - от 1.01.1998 г. до 31.12.1998 г. Следователно за него е възникнало на основание чл.16, ал.2 и ал.5 от ЗДДС /отм./ към 1.1.1999 г. задължение за дерегистрация.
Освен това с влизането в сила на новия ЗДДС се променят условията за дерегистрация, като се увеличава срокът, през който се отчитат облагаемия оборот от 12 на 18 месеца, поради което дружеството-касатор не може да подаде заявление на 1.01.1999 г., а подава такова на 2.07.1999 г. Във връзка с променените условия за дерегистрация, както бе посочено по-горе, с § 5 от ПЗР на новия ЗДДС е дадена възможност на регистрираните лица да прилагат по-благоприятният режим при регистрация. Безспорно е, че този уреден в чл.119, ал.3 от ЗДДС не е по-благоприятен, понеже при дерегистрация, съгласно него се начислява ДДС върху наличните активи по смисъла на ЗСч върху пазарната им цена, независимо дали при придобиването им е ползуван данъчен кредит. При режима уреден в чл.17, ал.2 от ЗДДС /отм./ регистрираните лица, които се дерегистрират, начисляват ДДС върху пазарната цена на наличните активи, с изключение на тези за които платеният от него данък не е данъчен кредит.
За касатора се явява по-благоприятен режимът, уреден в отменения ЗДДС, понеже повече от обложените активи са придобити преди 1994 г., а за останалите активи дружеството не е ползувало данъчен кредит при придобиването ми. При тяхното придобиване не е заплатен ДДС и не е ползван данъчен кредит, който да е приспаднат впоследствие от дължимия от дружеството ДДС. Тези активи не са формирали данъчен кредит при придобиването им.
Съобразно изложеното се установява, че дружеството-касатор не дължи данък добавена стойност при дерегистрацията си. Понеже спорът е изяснен от фактическа страна и съобразно направените правни изводи, то на основание чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗВАС, Върховният административен съд, Първо отделение следва да постанови решение по същество. Водим от това, Върховният административен съд


РЕШИ:


ОТМЕНЯВА решение от 19.05.2001 г. на Софийски градски съд, Административна колегия, по а.х.дело № 575 по описа за 2001 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯВА ДОА № 977-ДДС/17.11.1999 г. на началник на ДС"Средец" и потвърдителното решение № 1043 от 20.12.2000 г. на Регионален данъчен директор-гр.София.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.


Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Йордан Златарев
секретар: ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Румяна Папазова
/п/ Здравка Шуменска

Ето,аз си знаех,че ще те объркам...това е по повод дерегистрация....

Пак съм аз DKD,
Относно начисляването на ДДС на активи закупени преди влизане на ЗДДС, искам да цитирам едно низречение от книгата"1000 въпроса -1000 отговори " с автори Дончев,ЗлатковРангелов и др. важни автори-"Вашите активи са придобити преди прилагане на ЗДДС и поради това не е било възможно да ползвате данъчен кредит."Смятам , че това е чл.62 от ЗДДС , което значи че не се дължи ДДС на тези активи.Вие как го тълкувате.
Благогаря

Само, че в чл.62 има един текст " за която ПЛАТЕНИЯТ от него данък не е с право на дан.кредит"

Ели,
Знам за ПЛАТЕН , но така е отговорено от авторите на книгата.Оюе повече помните ли , че в предишните версии на ЗДДС имаше
член който изрично регламентираше този слачай.Ако знаете кои беше той, кажете за да видим кого е изменен.
DKD