Задължителна ли е регистрацията на земеделски производител-физическо лице, по ЗДДС, ако
има приходи над 50х.лв. Кави са санкциите за пропуснатите срокове?

Как ги докара до 50 хил. тoчно като ЗП
ХХХ

ГОЛЕМИ

Амчи нали въпросът е в оборота, а не КОЙ го прави..

не е задължително да се регистрират независимо от оборота, при земеделските производители е пожелание

Лъки, ти си геврек

Светла, ти си овца

www.odit.info/?s=6&i=38054&f=201

РЕШЕНИЕ № 12022 ОТ 29.11.2007 Г. ПО АДМ. Д. № 5923/2007 Г., І ОТД. НА ВАС


Чл. 3, ал. 2, т. 3 ЗДДС
Чл. 4, ал. 2 ЗДДС

Чл. 12, ал. 3 ЗОДФЛ



Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и седма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВИОЛЕТА КОВАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

МАРУСЯ ДИМИТРОВА

АТАНАСКА ДИШЕВА

при секретар Цени Йорданова и с участието на прокурора Мария Бегъмова изслуша докладваното от съдията АТАНАСКА ДИШЕВА по адм. д. № 5923/2007

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Бургас при ЦУ на НАП, чрез пълномощника юрисконсулт Живка Динева, против решение № 35/10.05.2007 г., постановено по адм. д. № 103/2007 г. на Административен съд - гр. Бургас, с което е отменен ревизионен акт № 2000566/28.12.2006 г. на ТД на НАП гр. Сливен. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат съображения, че осъществяваната от регистрирани земеделски производители дейност за производство на непреработена растителна и животинска продукция представлява независима икономическа дейност по смисъла на чл. 4 ЗДДС и изключението по чл. 3, ал. 2, т. 3 ЗДДС е неприложимо за тази дейност, поради което съдът неправилно е достигнал до извода, че осъществените от ревизирания субект доставки не следва да бъдат облагани с ДДС. Касаторът моли решението да бъде отменено и постановено друго по същество, с което бъде отхвърлена жалбата против ДРА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба Никола Трифонов Василев от с. Николаево, община Сливен, чрез пълномощника си адв. Петър Начков оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на направените разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Поддържа, че решението на съда е неправилно, поради това че случаите, в които не се дължи ДДС за осъществявана независима икономическа дейност са изчерпателно изброени и дейността на ревизираното лице не попада сред тях, а съдът неправилно се е позовал на чл. 12, ал. 3 ЗОДФЛ, който е приложим само за облагане с пряк данък.

Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното:

С обжалваното решение на Административен съд гр. Бургас е отменен ревизионен акт № 2000566/28.12.2006 г. на инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Сливен, потвърден с решение № РД-10-77/19.02.2007 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Бургас при ЦУ на НАП, с който на Никола Трифонов Василев са определени за внасяне данъчни задължения по ЗДДС - главница и лихви в размер общо на 4374,48 лв. За да постанови това решение съдът е приел за установено, че ревизираният субект Никола Трифонов Василев е достигнал общ облагаем оборот към 30.11.2005 г. в размер на 52905,71 лв., поради което е следвало да се регистрира по ЗДДС до 14.12.2005 г. От тази дата до датата на регистрацията му по ЗДДС - 22.06.2006 г., същият е издал 11 броя фактури на обща стойност 23 985,19 лв., за които с РА е начислен ДДС на основание чл. 55, ал. 1, вр. чл. 56, ал. 2 ЗДДС в размер общо на 3997,53 лв.

Съдът е приел, че не са данъчно-задължени лица по ЗДДС физическите лица, които не са еднолични търговци и са надлежно регистрирани като земеделски производители. За да обоснове този извод съдът е приел, че осъществяваната от жалбоподателя дейност свързана със селското стопанство представлява независима икономическа дейност по смисъла на чл. 4 ЗДДС, но по отношение на него е налице изключението по чл. 3, ал. 2, т. 3 ЗДДС, което въвежда субективен критерий при определяне на данъчно-задължените лица. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 12, ал. 3 ЗОДФЛ, в която изрично е посочено, че не се облагат с данък /включително и ДДС/ доходите на физически лица, регистрирани като земеделски производители на непреработена растителна и животинска продукция и е приел, че тази разпоредба предвижда изключението, визирано в чл. 3, ал. 2, т. 3 ЗДДС. Предвид това съдът е извел извода, че земеделските производители не са данъчно-задължени лица по ЗДДС и съответно за получените доходи от непреработена селскостопанска продукция не подлежат на задължителна регистрация по ЗДДС при достигане на оборот от 50000 лв.

Касационният състав на съда намира, че решението е постановено при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон, поради което е неправилно.

По делото не съществува спор от фактическа страна и релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно установени от първоинстнационния съд, така както са отразени в мотивите на съдебното решение. Безспорно е по делото, че ревизираният субект е регистриран като земеделски производител, както и че реализираният от него оборот от 52 905,71 лв. към 30.11.2005 г. е от осъществяваната дейност като земеделски производител на непреработена селскостопанска продукция. Спорът по делото е правен и е свързан с отговора на въпроса дали за тази дейност ревизираното лице е данъчно-задължено лице по смисъла на ЗДДС и дали се формира облагаем оборот за целите на задължителната регистрация по ЗДДС.

Първоинстанционният съд правилно е посочил, че съгласно чл. 3, ал. 1 ЗДДС данъчно-задължено лице по този закон е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, независимо от целите и резултатите от нея, а според чл. 4, ал. 2 от закона независима икономическа дейност е и всяка дейност, свързана със селското стопанство. Анализът на тези разпоредби налага извода, че данъчно-задължени лица по ЗДДС са лицата, които осъществяват дейност, свързана със селското стопанство, а в конкретния случай осъществяваната от ревизирания субект е именно такава, поради което следва да се приеме, че е налице установеният в закона обективен критерий за определяне кръга на данъчно-задължените по ЗДДС лица. В чл. 3, ал. 2 ЗДДС са посочени изключенията от принципа, чрез субективни критерии, определящи кръга на лицата, които не са данъчно-задължени по ЗДДС. В разпоредбата на чл. 3, ал. 2, т. 3 ЗДДС, на която се е позовал съдът в обжалваното решение, е посочено, че не са данъчно-задължени лица по смисъла на този закон физическите лица, които не са еднолични търговци, за осъществяваната от тях дейност, уредена в закон, по управление и контрол на юридическите лица. Съдържанието на разпоредбата е ясно и от него недвусмислено се установява, че изключението е предвидено само за дейността по управление и контрол на юридическите лица, която е уредена в закон и се осъществява от физически лица, които не са еднолични търговци. Не може съдържанието на разпоредбата да се тълкува разширително като се приеме, че се има предвид и всяка друга дейност, уредена в закон, осъществявана от физически лица, които не са еднолични търговци. Неправилно е разбирането на съда, че под израза "уредена в закон" в разпоредбата на чл. 3, ал. 2, т. 3 ЗДДС се има предвид уредено в закон изключение от данъчно облагане. Поради това че разпоредбата определя кръга на данъчно-задължените лица по ЗДДС съдържанието й следва да бъде тълкувано стриктно, според точния й смисъл.

Изключение от принципа, установен в чл. 3, ал. 1, вр. чл. 4, ал. 2 ЗДДС не е предвидено и в разпоредбата на чл. 12, ал. 3 ЗОДФЛ, според която не се облагат с данък доходите на физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, включително извършваните дейности като еднолични търговци, за непреработена растителна и животинска продукция. Разпоредбата има предвид облагането с данък върху дохода, който е пряк данък по ЗОДФЛ и е различен от косвения данък ДДС. Облагането с двата данъка е уредено в два отделни закона - ЗОДФЛ и ЗДДС, като изрично са регламентирани условията и реда за облагането, както и изключенията от облагане със съответния данък. Поради това не съществува нито изрично правило, нито приложим правен принцип, който да дава възможност правилата за облагането с пряк данък да се прилагат при облагането с ДДС, което се отнася в пълна стенен и за изключенията от облагане. След като не е налице изрично законово препращане, недопустимо е разпоредбата на чл. 12, ал. 3 ЗОДФЛ, която установява необлагаемост на доходите от конкретно определен вид дейност, да се прилага и по отношение на облагането с ДДС. Затова съдът е постановил неправилно решение, като е приел, че разпоредбата на чл. 12, ал. 3 ЗОДФЛ намира приложение и при облагането с ДДС.

Следва да се отбележи, че решението на ВАС, на което се е позовал в мотивите си първоинстанционният съд - № 2259/06.03.2007 г. по адм. д. № 10387/2006 г., не дава различно тълкуване на разпоредбата на чл. 12, ал. 3 ЗОДФЛ от това, което е изложено в настоящото решение. Предмет на производството по посоченото дело е било облагането по ЗОДФЛ, поради което тълкуването на нормата, дадено в решението се отнася само до облагането с данък върху дохода, а не с данък върху добавената стойност.

По изложените съображения, обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Поради това че делото е изяснено от фактическа страна и спорът е само правен, на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено решение по същество, с което бъде отхвърлена подадената жалба против ревизионния акт.

При този изход на спора, основателно е искането на касационния жалбоподател дирекция "ОУИ" за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Пред настоящата инстанция дирекцията не е представлявана от юрисконсулт, но пред първата инстанция е била надлежно представлявана от такъв и своевременно е било направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК възнаграждението следва да бъде присъдено с настоящото решение. Дължимото възнаграждение е в размер на 302 лв., определено съобразно обжалвания материален интерес - 4374,48 лв. и разпоредбата на чл. 8, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Следва за яснота да се отбележи, че с определение № 410/04.06.2007 г. по същото дело са присъдени разноски в полза на данъчния субект в размер на 10 лв. Това определение не е обжалвано и не е предмет на настоящото производство.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 35/10.05.2007 г., постановено по адм. д. № 103/2007 г. на Административен съд - гр. Бургас и вместо това

ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Никола Трифонов Василев против ревизионен акт № 2000566/28.12.2006 г. на ТД на НАП - гр. Сливен, потвърден с решение № РД-10-77/19.02.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ" за гр. Бургас при ЦУ на НАП, относно определени за внасяне данъчни задължения по ЗДДС за периода 15.12.2005 г. - 21.06.2006 г. в размер на 3997,53 лв. и начислени лихва в размер на 376,95 лв.

ОСЪЖДА Никола Трифонов Василев от с. Николаево, община Сливен да заплати на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Бургас при ЦУ на НАП сумата 302 лв. /триста и два лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение по делото.

Решението не подлежи на обжалване