Принципът, който е заложен в ЗКПО, е да не се признават за данъчни цели счетоводните разходи, произтичащи от лоша организация и управление. Като такива изрично са изброени:

а) липси на дълготрайни и краткотрайни активи;

б) липси и брак на материални запаси.

Изключени са същите събития, когато са предизвикани от други външни или обективни производствени и пазарни фактори, като:

а) непреодолима сила;

б) технологичен брак или промяна на физико-химичните свойства, установени с нормативен акт или с фирмени стандарти, когато не е налице нормативен акт;

в) изтичане срока на годност, съгласно нормативен акт или фирмени стандарти, когато не е налице нормативен акт и са в обичайните за съответната дейност размери.

На първо място, когато се касае за технологичен брак или изтичане на срок на годност, е изискването те да бъдат определени с нормативен акт или фирмени стандарти.

На второ място е размерът. Принципът, който се залага, включително и в счетоводните стандарти, е винаги да има разумна оценка. Следователно и в стандартите за технологичен брак количеството, което обикновено се определя с относителна величина, трябва да е разумно определено. Обикновено то се съобразява със средните количества в дадения отрасъл при използване на съвременни технологии и се движи в рамките до няколко процента. Трябва да се има предвид, че се признава като разход действителното количество технологичен брак, но не повече от определения в съответния стандарт.

На трето място е въпросът, върху кое количество се изчислява бракът. При всеки технологичен цикъл е възможно да възникне технологичен брак, т.е. при производството на всяка партида може да възникне брак и то в количество, различно от това при другите партиди. Наличието му не е задължително. Възможно е да има партида и без получаване на брак.

Следователно за всяка производствена партида би следвало да се отчита наличието или не на технологичен брак. При някои технологични процеси е възможно размерът да бъде определен в рамките на месечното производство. Това трябва изрично да е посочено в стандарта.

С нормативен акт или стандарт се определя и времето на годност на даден продукт. Този срок започва да тече от датата на произвеждане на продукта. За количествата, произведени на дадена дата от един и същ продукт, срокът на годност е един и същ, независимо че това може да са няколко отделни партиди, произведени в един ден.

За количеството и стойността на бракуваната стока поради изтичане на срока на годност няма норматив. Ограничението е количеството да е в обичайните за съответната дейност размери. А това са размери, които обичайно се явяват в рамките на предприятията от този отрасъл или дейност.