не, чета член 42 и по-точно ал.3 и това е няма да споря.../скръндза съм :-))
и по-точно и двете изречения на алинеята :)
но пък.....ако така прилагат и ал. 1, ами....би си струвало да поработи човек при тях, дори и за малко

^{Отговор на kasy_a(18.11.2011 14:32):
kasy_a каза:
Въпреки всичко, не можете да ме убедите, че не му се полага обезщетение.}


Ами вие не ме убедихте, че му се полага.

* формално
буквално

Каси, това специално за теб. ал. 2


Чл. 177. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) За времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни.

(2) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Когато няма месец, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни при същия работодател, възнаграждението по ал. 1 се определя от уговорените в трудовия договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер.

Нели,
това вече го копирахме.
Да отразиш и моите разсъждения и въпроси към теб от страница 1 на тема "Обезщетение по чл.224"?

3) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 21 от 2011 г., в сила от 15.03.2011 г.) Работникът и служителят има право на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, когато е придобил поне 1 пълен месец трудов стаж. Последният месец при трудов стаж повече от 1 месец се счита за пълен, ако работникът и служителят е прослужил най-малко половината от работните дни на месеца.


Ако това наистина е настоящата редакция на текста, то смятам, че напълно е възможно да си прав.

Трябва да помисля малко, обаче.

Нямах време да разгледам нещата по-задълбочено, за което моля за извинение.


П.П. Детето ми е болно, та не съм въобще на вълна КТ в момента.

Ако имам време до края на деня, ще имам становище по въпроса.

На този етап съм склонна да се съглася с теб, но не съм убедена докрай. Съмненията остават.

_{"П.П. Детето ми е болно, та не съм въобще на вълна КТ в момента."}
Майтапа на страна ...бързо оздравяване ..._{зарязвай ни тук}...

Добре, това е ясно. Копирах старата разпоредба без да се задълбоча. За мен беше по-важен контекста на трактовката.

Нели, гледай детенце, остави становището.
Благодаря за мнението, все пак :)))

Честно казано, аз наистина бих искала да прочета нещо смислено по въпроса. Указание или нещо от този род. Разглеждах в нета и преди време е имало същата дискусия. Отново до никъде не са стигнали.

Госпожицата сега спи, но с този нов вирус с повръщане, нещата са доста неприятни.

Ще вървя да бачкам.

Успех на всички!

Рая извинявай, че така се държах, но ако беше изяснила естеството на съмненията си, нямаше да се стигне до това отношение. Освен това, като стигна до питане и за базата, вече....

^{Отговор на kasy_a(18.11.2011 14:53):
kasy_a каза:
Честно казано, аз наистина бих искала да прочета нещо смислено по въпроса. Указание или нещо от този род. Разглеждах в нета и преди време е имало същата дискусия. Отново до никъде не са стигнали.}


Ако не бях лигльо, щях да попитам нашите разсъждения безсмислени ли са :)))

_{Шегувам се, не ми се връзвай :)))}

Съгласно разпоредбата на чл.224, ал.1 от КТ, работникът, който не е използвал полагащия му се платен годишен отпуск, при прекратяване на трудовото правоотношение има право на парично обезщетение. Съгласно чл.155, ал.1 от КТ, всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск. Размерът на платения годишен отпуск се определя пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. В чл.42, ал.2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е предвидено, че работникът и служителят имат право на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, когато са придобили поне 1 пълен месец трудов стаж. Последният месец при трудов стаж повече от 1 месец се счита за пълен, ако работникът и служителят са прослужили най-малко половината от работните дни на месеца. Работника или служителя не получава обезщетение, само ако при напускането си не е събрал поне 1 пълен месец трудов стаж, какъвто е настоящия случай. Поради това съдът намира, че искът за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 12.72лв е неоснователен и следва да се отхвърли.
^{Отговор на прост (гост)(18.11.2011 14:33):
прост (гост) каза:
не, чета член 42 и по-точно ал.3 и това е няма да споря.../скръндза съм :-))
и по-точно и двете изречения на алинеята :)
но пък.....ако така прилагат и ал. 1, ами....би си струвало да поработи човек при тях, дори и за малко}

Не, не, супер са. Аз съм много доволна когато има смислени дискусии. Разсъжденията са прекрасни, но в крайна сметка всеки постъпва според вътрешното си убеждение. А не мисля, че трябва да е така. Едва ли този случай е първият или последният в практиката. Не може да няма официални становища на "компетентните" органи по тези въпроси.

^{Отговор на Gail(18.11.2011 14:56):
Gail каза:
Съгласно разпоредбата на чл.224, ал.1 от КТ, работникът, който не е използвал полагащия му се платен годишен отпуск, при прекратяване на трудовото правоотношение има право на парично обезщетение. Съгласно чл.155, ал.1 от КТ, всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск. Размерът на платения годишен отпуск се определя пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. В чл.42, ал.2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е предвидено, че работникът и слу...}


моля, публикувай цялото решение.

Скорошно оздравяване, на детенцето Ви Нели

^{Отговор на Gail(18.11.2011 14:56):
Gail каза:
Съгласно разпоредбата на чл.224, ал.1 от КТ, работникът, който не е използвал полагащия му се платен годишен отпуск, при прекратяване на трудовото правоотношение има право на парично обезщетение. Съгласно чл.155, ал.1 от КТ, всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск. Размерът на платения годишен отпуск се определя пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. В чл.42, ал.2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е предвидено, че работникът и слу...}


Въпросът е, дали в този един месец трудов стаж влиза и такъв, придобит при предишен работодател?
Или направо, според теб, в конкретния случай, дължи ли се обезщетение или не?

Обаче забележете, според решението, в този случай на питащия, месецът се счита за пълен.

Gail,
не сме се доразбрали може би....според мен обезщетение не следва да се заплаща...затова и питането ми към kasy_a беше

От друг предишен работодател се зачита само когато се определят 8 месеца за да придобие права за ползване на отпуск.
Иначе, кагото направи 1 месец работа при теб придобива право на 1.66 дни платен отпуск, а когато е направил 1 месец и е отработил 10 дни от следващият месец , то той му се признава за пълен и му се изплаща обезщетение за 2 месеца.

^{Отговор на kasy_a(18.11.2011 15:00):
kasy_a каза:
Обаче забележете, според решението, в този случай на питащия, месецът се счита за пълен.}


Каси, как стигна до този извод, не разбрах :)

^{Отговор на Gail(18.11.2011 15:04):
Gail каза:
От друг предишен работодател се зачита само когато се определят 8 месеца за да придобие права за ползване на отпуск.
Иначе, кагото направи 1 месец работа при теб придобива право на 1.66 дни платен отпуск, а когато е направил 1 месец и е отработил 10 дни от следващият месец , то той му се признава за пълен и му се изплаща обезщетение за 2 месеца.}


Благодаря много за изчерпателния отговор.

Производството е по чл.357 и сл. от КТ.
Ищецът С.Р.Ц., твърди, че е работил по безсрочно трудово правоотношение в ответното дружество „Строй стил 2006“ ООД, гр.Русе на длъжност „водач на спец.автомобил” до 30.10.2009г. Твърди, че за периода от 08.10.2009г. 29.10.2009г. на три пъти е бил командирован за изпълнение на международни превози на стоки, общо 18 дни командировка, които не му били заплатени. Счита, че работодателя му дължи по 27 евро на ден, или 486 евро за извършените от него командировки в чужбина. Твърди още, че за периода от 08.10.2009г. – 30.10.2009г. не са му заплатени трудовите възнаграждения в размер на 216.36лв., за 17 работни дни. При прекратяване на трудовото правоотношение ответника не му заплатил и обезщетение по чл.224, ал. от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 1 работен ден в размер на 12.72 лева.
Претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 216.36лв., представляваща полагащите му се трудови възнаграждения за посочения по-горе период, ведно със законната лихва от завеждане на делото – 30.11.2010г. до окончателното изплащане на сумата, лихви за забава за периода 30.10.2009г. -29.11.2010г. в размер на 24.44лв., обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 1 работен ден в размер на 12.72 лева, ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата, обезщетение по чл.215 от КТ в размер на 486 евро /950.53 лева/ , ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата, мораторна лихва върху обезщетенията по чл.224, ал.1 и чл.215 от КТ в размер на 24.44 лева за периода 19.08.2010г.- 29.11.2010г. Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът „Строй стил 2006“ ООД - гр. Русе оспорва предявените искове и счита същите за неоснователни.
Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства и формулираните петитуми, квалифицира правно предявените обективно съединени искове по чл.245, ал.1 и ал.2 КТ- иск за изплащане на дължимо трудово възнаграждение и обезщетение за забава, чл.224 КТ- претенция за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и чл.215 от КТ.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, а и от представените в заверен препис трудов договор №06/07.10.2009г. на ищеца С.Р.Ц., е видно, че страните са били в трудово правоотношение. От заповед №5/30.10.2009г. е видно, че същото е прекратено на основание чл.325, ал.1 от КТ .
По делото е релевиран 1бр. копие от РКО №1/30.10.2009г.
По делото е приета неоспорена от страните експертиза, от която съдът установява размера на сумите дължими се от ответника на ищеца вследствие трудовото им правоотношение.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
По отношение на претенцията за заплащане на трудово възнаграждение за периода 08.10.2009г.- 30.10.2009г. съдът приема същата за основателна.
Съгласно чл.245 ,ал.1 КТ при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя ежемесечно се гарантира изплащане на трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата установена за страната, като остатъкът остава изискуем и се заплаща, ведно с обезщетение в размер на ОЛП за страната /според действащата към процесния момент разпоредба на чл.245, ал.2 КТ/. Аналогичен е смисъла на нормата на чл.128 от КТ, посочваща основно задължение на работодателя по трудово правоотношение- дължи заплащане на възнаграждение за извършената от работника или служителя работа. Съдът намира, че е налице правопораждащия вземането на Ц. фактически състав предвиден в цит.правни норми. Ищецът безспорно през процесния период е бил в трудовоправно отношение с ответника. Работодателят не оспорва добросъвестното изпълнение на възложените му трудови функции, което прави претенцията за заплащане на трудово възнаграждение доказана по основание . От заключението на вещото лице се установява, че при извършената проверка в ответното дружество не е била предоставена исканата информация, необходима за изготвяне на заключението. На представеното в копие от ответника РКО №1/30.10.2009г., след като бе оспорен от ищеца, съдът изиска от страната, която го е представила, да представи неговия оригинал. В даденият от съда срок ответника не е представил оригиналното РК. При това положение съдът намира, че следва да приложи разпоредбата на чл.190, ал.2 във връзка с чл.161 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.161 от ГПК с оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите относно, които страната е създала пречки за събирането на допуснати доказателства. След като страната, която е представила „копие от РКО”, не е представила на съда оригинала за сравнение, тя не може да се ползва от тези доказателства и претенцията в тази част остава недоказана, при положение, че няма други доказателства установяващи същата, както по основание, така и по размер. От приетата по делото експертиза е установен размера на дължимото се трудово възнаграждение – 216.36лв.- брутен размер, която съвпада с претендираната от ищеца сума.
На основание чл.245, ал.2 КТ /в редакцията съобразно ДВ бр.100/1992г./ на ищеца се дължи обезщетение за забавено изплащане на трудовото възнаграждение в размер на ОЛП за страната. В приетата по делото експертиза, вещото лице е допуснало техническа грешка при посочване на началния период, претендиран от ищеца, предвид което след извършено изчисляване се установява размера на същата за периода 31.10.2009г. до 29.11.2010г. Съдът приема, че предявения иск за заплащане на 24.44лв.- обезщетение за забавено изплащане на трудово възнаграждение за периода от 31.10.2009г. до 29.11.2010г. е доказан до посочения размер и следва да бъде уважен.
Съгласно разпоредбата на чл.224, ал.1 от КТ, работникът, който не е използвал полагащия му се платен годишен отпуск, при прекратяване на трудовото правоотношение има право на парично обезщетение. Съгласно чл.155, ал.1 от КТ, всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск. Размерът на платения годишен отпуск се определя пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. В чл.42, ал.2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е предвидено, че работникът и служителят имат право на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, когато са придобили поне 1 пълен месец трудов стаж. Последният месец при трудов стаж повече от 1 месец се счита за пълен, ако работникът и служителят са прослужили най-малко половината от работните дни на месеца. Работника или служителя не получава обезщетение, само ако при напускането си не е събрал поне 1 пълен месец трудов стаж, какъвто е настоящия случай. Поради това съдът намира, че искът за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 12.72лв е неоснователен и следва да се отхвърли.
Съгласно разпоредбата на чл.215 от КТ при командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет. Съгласно чл.31, ал.1 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, персоналът на сухоземните транспортни средства получава командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в приложение № 3 към наредбата.
Вещото лице, в заключението си е отразило, че по отношение на командироването на ищеца в чужбина не са приложени никакви документи. По делото е приета справка за процесния период, изготвена от Агенция Митници, ТМУ Русе, от която е видно, че ищецът е осъществявал задгранични пътувания. При така представените доказателства, съдът приема за доказано, че на твърдяните от ищеца дати, същият е осъществил пътуване с товарен камион на ответното дружество до Германия. При наличието на трудово правоотношение между страните в посочения период и осъществяване на пътуванията в чужбина с товарен камион на ответното дружество, макар и да липсват издадени командировъчни заповеди от ответника за ищеца, съдът приема, че извършените превози са командировки по смисъла на чл.121 от КТ, при което на ищеца се дължат командировъчни пари в размери, определени по правилата на раздел IV от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Издаването на командировъчна заповед при пътувания в чужбина е задължение на работодателя и неговото неизпълнение не може да влече неблагоприятни последици за работника. Съгласно разпоредбата на чл.215 от КТ при командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет. Съгласно чл.31, ал.1 от цитираната наредба, персоналът на сухоземните транспортни средства получава командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в приложение № 3 към наредбата - 27 евро на ден, като за 18 дни дължимите командировъчни пари на ден възлизат на сумата 486.00 евро /левова равностойност 950,53 лева/, която съвпада с претендираната от ищеца сума. Върху сумата се дължи законна лихва от датата на предявяване на иска.
Относно размерът на лихвата за забава, изчислен върху дължимото обезщетение по чл.215 от КТ за периода от 19.08.2010г. до 29.11.2010г. възлиза общо на 27.66лв., също видно от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза. Искът е предявен в размер на 24.44, явява се основателен и следва да бъде уважен в претендирания размер.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 , ал.1 от ГПК, във вр. чл. 359 от КТ следва ответникът да заплати в полза на Държавата, по сметка на съдебната власт сумата от 200.00 лева, представляваща 4 % ДТ върху размера на уважените искове. Следва ответното Дружество да заплати в полза на Държавата, по сметка на съдебната власт и сумата от 70.00 лева разноски за експертиза, а на ищеца 150.00 лева разноски за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ”Строй стил 2006” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. С.Ш., №., вх.., ет.., представляван от К.М. К., ЕИК:103783360 да заплати на С.Р.Ц., ЕГН **********,*** сумата от 216.36 лева, представляваща размера на неизплатеното трудово възнаграждение на ищеца за периода от 08.10.2009г. до 30.10.2009г., сумата в размер на 24.44 лева - лихва за забава за периода от 30.10.2009г. до 29.11.2010г., сумата от 950.53 лева, представляваща командировъчни пари за времето на изпълнение на международни рейсове съгласно Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, сумата в размер на 24.44 лева - лихва за забава за периода от 19.08.2010г. до 29.11.2010г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 30.11.2010г. до окончателното им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.Р.Ц., ЕГН ********** иск срещу ”Строй стил 2006” ООД, ЕИК:103783360 за заплащане на сумата от 12.72 лева, на основание чл.224 ал.1 от КТ - обезщетение за 1 ден неползван платен годишен отпуск за 2009 г., лихва за забава, считано от 19.08.2010г. до 29.11.2009г., , като НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОСЪЖДА ”Строй стил 2006” ООД, ЕИК:103783360 да заплати по сметка на РРС сумата от 200 лева – държавна такса и 70 лева – разноски за вещо лице.
ОСЪЖДА ”Строй стил 2006” ООД, ЕИК:103783360 да заплати на С.Р.Ц., ЕГН **********,*** сумата от 150 лева – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Районен съдия:

Е, няма защо , удоволствието е изцяло мое, но всъщност забелязали сте,че ме мързи да пиша..:-))
<sup>Отговор на Liglyo(18.11.2011 15:05):
Liglyo каза:


Благодаря много за изчерпателния отговор.</sup>

От друг предишен работодател се зачита само когато се определят 8 месеца за да придобие права за ползване на отпуск.
с това пък аз не съм съгласен, струва ми се...това изискване за 8 месеца не е ли само при постъпване на работа за пръв път? :)

^{Отговор на Gail(18.11.2011 15:08):
Gail каза:
Е, няма защо , удоволствието е изцяло мое, но всъщност забелязали сте,че ме мързи да пиша..:-))}



Не съм, но с удоволствие ви чета :)))

Ми да, само,че в хипотезата,че при първият път е работил 4 месеца и е прекратен договора и следващият работодател- като втори такъв по ред отчита тези права, вземайки 4 м. от предишният.

^{Отговор на прост (гост)(18.11.2011 15:09):
прост (гост) каза:
От друг предишен работодател се зачита само когато се определят 8 месеца за да придобие права за ползване на отпуск.
с това пък аз не съм съгласен, струва ми се...това изискване за 8 месеца не е ли само при постъпване на работа за пръв път? :)}

Много благодаря за публикуваното решение. Аз капитулираааааам. Размазахте ме.

като втори такъв по ред отчита тези права, вземайки 4 м. от предишният.
а чл. 42, ал. 2 от наредбата за първия работодател не е ли?
или отново не доразбрах нещо?

Оф. Пък ей какъв отговор срещнах от МТСП. Да не говорим, че има разминаване в датите на задалия въпроса и на отговарящия, ама не знам дали да приема, че втория е объркал датата на прекратяване, предвид датата на която е зададен въпроса.: :)


Янка Пирозова:-От 03.01.2011 год. съм назначена на работа с трудов договор по чл.68, ал.1, т.3. от КТ. На 25.01.2011 год. съм освободена по чл. 325, т.5 от КТ. Имам ли право на обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ? Дата на задаване на въпроса:26.1.2011 г. 10:22:03

Уважаема госпожо Пирозова , Съгласно чл.68,ал.1,т.3 от КТ ,срочен трудов договор се сключва за заместване на работник или служител,който отсъствува от работа.Съгласно чл.325,т.5 ,трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие със завръщане на замествания на работа.В запитването си не посочвате, дали това е първото Ви постъпване на работа.При постъпване на работа за първи път работникът или служителят може да ползва платения си годишен отпуск, когато придобие най-малко 8 месеца трудов стаж (чл.155.ал.2 от КТ).При прекратяване на трудовото правоотношение обаче,се прилага чл.42 от Наредбата за работното време , почивките и отпуските.Съгласно цитираната разпоредба: чл.42,(1), обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск по чл. 224 от КТ се изплаща и в случаите, когато към датата на прекратяване на трудовото правоотношение работникът и служителят нямат придобито право на отпуск.Съгласно чл.42,(2), работникът и служителят имат право на парично обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск, когато са придобили поне 1 пълен месец трудов стаж. Последният месец при трудов стаж повече от 1 месец се счита за пълен, ако работникът и служителят са прослужили най-малко половината от работните дни на месеца.Следователно за периода от 03.01.2011 до 25.10.2011 Вие имате право на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224,ал.1 от КТ,пропорционално на времето ,което се признава за трудов стаж,тъй като отработените от Вас дни са повече от половината от работните дни в месеца.ИД

мармаладче ..твоето е най -прясно ...от 2011 ..ама така си ги говорят понякога в сайта на МТСП ;)

Те месеците за нищо ги нямат и при тях отговорите са на база копи пейст. След като отговарящата е сбъркала с n броя месеци, естествено такъв ще и е отговора.
<sup>Отговор на marmalade(18.11.2011 15:48):
marmalade каза:
Оф. Пък ей какъв отговор срещнах от МТСП. Да не говорим, че има разминаване в датите на задалия въпроса и на отговарящия, ама не знам дали да приема, че втория е объркал датата на прекратяване, предвид датата на която е зададен въпроса.: :)


Янка Пирозова:-От 03.01.2011 год. съм назначена на работа с трудов договор по чл.68, ал.1, т.3. от КТ. На 25.01.2011 год. съм освободена по чл. 325, т.5 от КТ. Имам ли право на обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ? Дата на задаване на въпроса:26.1.2011 г. 1...</sup>

^{Отговор на bonou2(18.11.2011 15:52):
bonou2 каза:
мармаладче ..твоето е най -прясно ...от 2011 ..ама така си ги говорят понякога в сайта на МТСП ;)}


Е те така си говорят. Ама ако жената вземе та си търси обезщетението примерно по съдебен път, няма ли да плати едни грешни пари, заради отговор на компетентно лице.

Пък и ме озадачи каква точно причина е посочена за това право на обезщетение. Не това че може да има предходен стаж, а това че има повече от половината отработени дни. А старият текст на Наредбата си го има това за "Последният месец при трудов стаж повече от 1 месец"

Задаващата е добре ...:
"От 03.01.2011 год. съм назначена на работа с трудов договор по чл.68, ал.1, т.3. от КТ. На 25.01.2011 год."

отговарящия е пообъркал..леко ;)

пп
мамармалад - отговор...ама с номер писмо и дата...другото е бошлаф ( как се пише тази дума ?) работа ;( ^{Отговор на Gail(18.11.2011 15:57):}

<sup>Отговор на bonou2(18.11.2011 15:59):
bonou2 каза:
Задаващата е добре ...:
"От 03.01.2011 год. съм назначена на работа с трудов договор по чл.68, ал.1, т.3. от КТ. На 25.01.2011 год."

отговарящия е пообъркал..леко ;)

пп
мамармалад - отговор...ама с номер писмо и дата...другото е бошлаф ( как се пише тази дума ?) работа ;(</sup>


Това е просто отговор от системата им Въпроси и отговори.
Не го цитирах толкова за да се приеме като някакъв аргумент, а по скоро че основанието посочено в отговора ме смути.
А това за датата го приех като техническа грешка.
А и това не е като да питаш в някакъв си форум, там им е официален сайт и отговарят служители от това министерство. Като гледам и горното съдебно решение кофти за питащата.

За чл.42, ал.1 да не говорим.

Също е глупост.

Право на отпуск работника има още от първия работен ден.

разделът подходящ, та ще опитам да попитам пак...
почвам работа при "А", бачкам 10 дни, и ме придъпрва конкурентната фирма "Б" при по добри условия...
разделяме се взаимно с "А", и започвам при "Б"....всичко на всичко общ трудов стаж 10 дни
кога ми възниква правото на платен отпуск при "Б"?
според мен - веднага

да,ама Б трябва да те пусне в отпуск все пак

^{Отговор на ро(18.11.2011 16:39):
ро каза:
да,ама Б трябва да те пусне в отпуск все пак}


Не е това въпросът, доколкото разбирам.
Иначе, така написано в КТ, подкрепям прост (гост).

При Б- веднага и няма нищо общо с работата при А.

Гороря за право на отпуск, не за право на ползване на отпуск и не за право на обезщетение за неползван отпуск.

за самото право на ползване на отпуск е питането и неговото възникване
според мен - при Б веднага, и има връзка с работата при А

<sup>Отговор на neli7304(18.11.2011 16:42):
neli7304 каза:
При Б- веднага и няма нищо общо с работата при А.

Гороря за право на отпуск, не за право на ползване на отпуск и не за право на обезщетение за неползван отпуск.</sup>


Нели, само да спомена, че говорим за случай, при който лицето няма трудов стаж преди за започне в А.

<sup>Отговор на Liglyo(18.11.2011 16:47):
Liglyo каза:


Нели, само да спомена, че говорим за случай, при който лицето няма трудов стаж преди за започне в А.</sup>



ТС няма отношение към възникването на правото на отпуск.

Има отношение към възникването на правото на ползване и правото на обезщетение.

Основен и удължен платен годишен отпуск


Чл. 155. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск.

майко мила
вие двамата - цък на малкото копче и ще се обясняваме за правото ... да пиеш бира след малко

<sup>Отговор на neli7304(18.11.2011 16:50):
neli7304 каза:

ТС няма отношение към възникването на правото на отпуск.

Има отношение към възникването на правото на ползване и правото на обезщетение.</sup>


Нели, за правото на ползуване говорим.
Ама каката ме сряза с някакви бири. Демек ме нави от раз :)))

Правото на ползване, след ката придобиеш 8 м ТС +график, + писмено заявление, ако работодателя не ти разреши, след като си подал искане да ползваш по графика

:)))

и това всичко при Б, нали?

а за какво точно спорите?

щото май не спорите.....:))

^{Отговор на Gail(18.11.2011 16:59):
Gail каза:
и това всичко при Б, нали?}


Ако имаш само 10 дни и при Б няма даимаш право на ползване.