То, баси, тва дето днес спорим с данъчната - как се доказва, че автомобил 1+1 места се използва за облагаеми доставки в дружество за развлекателен туризъм :)

Планов, какъв е бизнеса? Я раздуй :-D

бе развекателен туризъм, наемаш си апартамент, кола (ква ти кефне), яхта, хеликоптер ... квото има шефа :)

Ясно :-)))) Хубав бизнес :-))))
Едно приятелче ми разправя за някъде по Велинградско, дето предлагали джипки за оф-роуд туризъм ;-D
Та нормален бизнес. Да не се ослушва много много момата ;-)

С един авер се разбрахме да ми продаде след време апартамент . Подписахме предварителен договор . В него пише - цена на апартамента 120 000 лв. с ДДС . Първа вноска 18 000 с ДДС един месец след фактическото започване на строителството . В договора е посочено какво точно означава фактическо започване на строителството .

Договорихме се също и аз да заплатя на авера задатък от 10 000 лв. които ще служат като гаранция за сериозен клиент . Те не са част от сделката за апартамента . Подлежат на връщане веднага щом се изплати и последната вноска за апартамента ..тоест последните 18 000 лева посочени по - горе .

Това има предвид Мургина в писмото от предходната страница и толкоз много хвалено от някой участници в темата . При тоя случай няма да се начислява ДДС на 10 000 лв.

В случая най-добрия коментар е - Боса да си управлява , счетито да си счетоводства , юристите да тълкуват законите и да казват на счетито дали трябва да се начисли ДДС или не трябва .

Просто разделение на труда - всичко друго е неистови напъни "планината да роди мишка" .

Батка Езерскии според мен нищо ново под слънцето , само малко са го изшейфали този така наречен задатък като процедура ба братче :)

А, мина ми яда на мен :-)

Аха особенно и след поредния вчерашен празник полят обилно :)
Нема проблеми :)

Може би се включвам малко късно по темата,но е интересен казусът с излезлите две официални
становища на Изп.Директор на НАП,който съгласно чл.17,ал.4 ДОПК , дава указания относно единното прилагане на законодателството за данъци и т.н.Тези две коренно противоречиви
становища на един и същи главен орган сводят до въпроса докога ще ни правят на маймуни.
В съдилищата ,когато има правен спор по данъчни материи ,съдиите се водят от тези становища.
По закон тези писма-становища имат силата на валиден указващ документ,прецедент / особено когато са поискани и получени по закона за достъп до обществена информация / Така че до излизане на новото указание,би следвало нещата да се разглеждат по първото указание,а второто указание би следвало да е в сила занапред.Но сте прави ,че живеем в България и двата най-употребявани израза са - "ПО ПРИНЦИП" и "Е И..."

Според мен би трябвало да излезе трето указание, което фактически да потвърди Мургининото първо от миналата година или това последното от оня ден. Съответно третото ще трябва да се сътвори от нея другата година, за да имаме възможност да се тресем качествено за пишманлъка как да го третираме . Дали можем да го забодем на стената с пирон като доказателство, че няма да се разпореждаме с него или обезателно ще трябва да се блокира в доверителна сметка.

А това с кредитното известие ме изуми от главата до петите. Ще го препрочитам до довечера и ако разбера какво иска да каже Мургина -добре. Ако не - ще помоля да ми го разтълкувате.

направих си труда и отворих цитираните от ММ решения на ВАС,нещо не се връзват с нейното указание.Голяма простотия,няма що!!

Аз пък подкрепям мнението на nick cave и нямам нищо против писмото. Има разлика между задатък и гаранция. Задатъкът, освен че от правна гледна точка има обезпечителен и санкционен характер, то от данъчна гледна точка си представлява едни пари, дадени напред, които не се връщат, а просто се доплаща разликата.

Да, той служи за доказателство, че договорът е сключен и обезпечава неговото изпълнение, и си е чиста проба предварително плащане по доставката от гледна точка на ЗДДС.

Писмото е смислено според мен.

Цитат - "Федя, въобще не мога да разбера кой на кого ще издава кредитни."
Според мен как стои въпросът за кредитните. Фирма Х получава задатък от фирма У в размер на 12000лв
Получателя фирма Х е получил задатъка 503/411 12000
и издава фактура
Дт 411 12000
Кт 412 10000
Кт 4532 2000

След това фирма У не изпълнява своето задължение по сделката, например не плаща цената, така че задатъкът остава в полза на фирма Х. След като облагаема сделка няма да има, от гледна точка на ЗДДС се получава, че фирма Х е получила плащане с обезщетителен характер, което е извън обхвата на ЗДДС. Издава кредитно известие към фактурата и взема горните операции, само че с червено. Тъй като задържания задатък увеличава икономическата й изгода, фирма Х закрива останалото кредитно салдо по 411, като отчита приход

411/709 12000.


В случай, че фирма Х е неизправната страна и трябва да върне капарото в двоен размер, отново трябва да издаде КИ, тъй като няма да има облагаема доставка, по повод на която е издадена фактурата на основание предварително плащане.

И така, издадено КИ отново се осчетоводява с червено, а връщането на двойния размер на пишманлъка представлява плащане с обезщетителен характер, което е извън обхвата на ЗДДС и според мен се осчетоводява така
Дт 411 12000
Дт 609 12000
Кт 503 24000

Така се закрива салдото по 411 и се отчита разход в размер на капарото, защото то е получено веднъж, а се връща в двоен размер и значи намаляването на икономическата изгода е в размер на едно капаро, в какъвто размер е отчетен и разходът.

Те са две писма.Против кое нямаш нищо против?

Мишка, ама ти пак не си в час!
такъв сухар като теб наистина не съм виждал.

Ники, защо смяташ, че тези пари може да не се връщат? Може и да се връщат, след като купувача си плати всичко необходимо. Никъде не е казано, че задължително трябва да се приспадат. Това, че в практиката хората си спестяват труда да "въртят едни пари" не променя характеристиката на задатъка като гаранционна сума ;-) Тогава променя ли се смисъла на този задатък като аванс?

Какво мислиш за резервацията на маса в кръчма или на хотел? Аванс ли е или е задатък, капаро, пишманлък и т.н. гаранции?

"Ключа към бараката" мисля че е в такова третиране на задатъка или някакъв друг вид наименование на дадените пари като гаранция , обезпечение и т.н .

Ако парите са в специална сметка , и фирмата получател няма право да се разпорежда с тях до настъпване на определени обстоятелства парите не могат да се третират като някаква част от бъдеща сделка и съответно не се начислява ДДС .

Решението на съда в Люксембург също ми харесва и подкрепя тезата за неначисляване на ДДС . Много е обстоятелствено . Прочетете го . Няма да съжалявате .

Ники, изобщо не съм съгласна с теб :(

Да, той служи за доказателство, че договорът е сключен и обезпечава неговото изпълнение, и си е чиста проба предварително плащане по доставката от гледна точка на ЗДДС

от писмото :

Независимо от тези облиганционно – правни функции на задатъка, същият, разгледан в данъчно правен аспект, обичайно има и характер на частично авансово плащане

подчертах думата "обчайно" защото и ММ знае, че може и да не е както пише ;-)

преди всичко задатъкът служи за доказателство, че договорът е сключен и обезпечава изпълнението на договора, а ще стане евентуално предварително плащане само ако това е уговорено. А пък това със специалната "Ескроу-сметка" изобщо не искам да го коментирам ....
Кво значи смисъла на задатъка да се променя само от начина на плащане .... ? в кой закон да го прочета ?

Мисля,че въпросът се усложнява още повече, защото следва да се прави разлика между два отделни института на правото отметнина (пишманлък) - чл. 308 ТЗ и задатък (капаро)- чл.93, ал.1 ЗЗД. Отметнината няма обещтетителна и санкционна функция.

Ели,
с уважение към Ники предполагам,че не е чел първото писмо и коментира сегашното.

Отметнината няма обещтетителна и санкционна функция.

_{Чл. 308. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Ако при сключване на договор една от страните е дала или обещала нещо, в случай че се отметне, тя може да се откаже от договора, ако не е започнало изпълнението му. Отметналата се страна е длъжна да заплати отметнината, а ако я е дала при сключване на договора, тя я губи.
(2) Когато договорът се изпълни, отметнината се връща или се прихваща. Тя се връща и при прекратяване на договора по взаимно съгласие.}

А каква и е функцията, простете? Да се дадат някакви пари или да се задържат, ако едната страна се отметне. Нещо като дадени пари за пропуснати ползи, но ми се губи точната дума ;-)

Така блокираните пари както посочих по-горе в края на годината в баланса ще фигурират като блокирани парични средства .

Нещо като дадени пари за пропуснати ползи, но ми се губи точната дума

Компенсация?

С отметнината един вид се "откупува" правото да се прекрати договора с едностранно волеизявление на страната, която я е дала. Тук не говорим за въобще за виновно неизпълнение на договора и за това не може да има такава функция. С отказа договорът се прекратява, а не се разваля.

Точно така :-)))) Отказваш се да изпълниш един договор, за което си плащаш (откупуваш си правото да не го изпълниш). Не му ли викаха на това откупуване "плащане на обезщетение за неизпълнение"?

Двата института са близки и за това често се грешат. Освен това, ако договорът бъде изпълнени сумата се връща/прихваща и вече няма разлика. Точно затова точно трябва да е посочено дали сумата е отметнина, задатък или авансово плащане.

Други съществени разлики между двата института са:
1. Отметнината може да има за предмет определено поведение- действие или бездействие, а не само парична престация;
2. Отметнината няма потвърдителна функция, спрямо договора
3.Другата страна, която е приела този договор не може да иска обезщетение /компенсация, защото се е съгласила с тази клауза. Тази страна трябва да просто да задържи отметнината или да я приеме, ако не е била у нея. Отметнината според спецификта на договора може да бъде и сурогат на изпълнението.

Ами според мен има разлика между гаранция и задатък. Нещата зависят от това, което е казал Федя

"Ники, защо смяташ, че тези пари може да не се връщат? Може и да се връщат, след като купувача си плати всичко необходимо. Никъде не е казано, че задължително трябва да се приспадат"

Да, така е и точно от това зависи. Ако ще се връщат, тогава е гаранция, и няма характер на предварително плащане по сделката и не следва да се издава фактура и да се начислява ДДС.

Ако обаче, както е ОБИЧАЙНАТА практика и тази практика покрива 99,99% от случаите, парите НЕ СЕ ВРЪЩАТ, а СЕ ПРИСПАДАТ, тогава си е чист аванс и няма причина да не бъде третиран по ЗДДС като аванс, какъвто се и явява.

Вече тълуванията за специалната сметка и това, дали получателя може да се разпорежда с парите, не са лишени от логика, но както казва Ели, нямат нормативна опора. Но това е друг въпрос. Ако не е предвидено връщане на задатъка при нормално сключване на сделката, а той се приспада, то е налице дефакто авансово плащане и няма смислена причина да не се обложи с ДДС.

И това не е ново, а и досега имаше коментари в специализирания печат в този смисъл. Писмото просто ги потвърждава, тъй като досега те бяха частни мнения, наистина на авторитетни автори, но все пак мнения. А сега е налице указание от НАП.

Много сложно стана .Според мен обезщетителния характер на задатъка се доказва с издаването на КИ .Никой в случая не оспорва това ,а по скоро използването на една термонология ,която по същество за прикриване на авансово плащане.особено при прихващане.

Ники, а какво мислиш за Люксембургския съд? Неговото мнение трябва ли да се вземе предвид?
Доколкото четох от наръчника на НАП за Корпоративното подоходно облагане, решенията на Съда на ЕО имал силата на Тълкувателно решение и действието му е било пряко за страните членки...

Както и да е... кажи сега за резервацията на маса в кръчма - аванс ли е или е задатък, който е нещо като гаранция?

Мургината има предвид данъчното третиране а не по ЗЗД и ТЗ.що не пишете по темата?
Пък последното писмо за 122...си е за сериозен коментар.

Ами и Люксембург има предвид 6-та директива :-) а не търговското и облигационно право :-))

Ето го ,решението от въпросното писмо Федка Разведка :)
36. Предвид гореизложеното, на поставения въпрос следва да се отговори, че член 2, параграф 1 и член 6, параграф 1 от Шеста директива трябва да бъдат тълкувани в смисъл, че когато клиентът по договор за предоставяне на облагани с ДДС хотелиерски услуги упражни предоставената му възможност за отказ и внесените като задатък суми бъдат задържани от хотелиера, последните трябва да се разглеждат като обезщетение за прекратяване на договора, заплащано с оглед на поправянето на вредите, претърпени вследствие на неизпълнение от страна на клиента, без пряка връзка с възмездно извършване на услуга, и следователно като необлагаеми с този данък.
И кажи ми като издадеш КИ смята ли се въпросното плащане ,като облагаемо?

Ето го ,решението от въпросното писмо Федка Разведка :)
36. Предвид гореизложеното, на поставения въпрос следва да се отговори, че член 2, параграф 1 и член 6, параграф 1 от Шеста директива трябва да бъдат тълкувани в смисъл, че когато клиентът по договор за предоставяне на облагани с ДДС хотелиерски услуги упражни предоставената му възможност за отказ и внесените като задатък суми бъдат задържани от хотелиера, последните трябва да се разглеждат като обезщетение за прекратяване на договора, заплащано с оглед на поправянето на вредите, претърпени вследствие на неизпълнение от страна на клиента, без пряка връзка с възмездно извършване на услуга, и следователно като необлагаеми с този данък.
И кажи ми като издадеш КИ смята ли се въпросното плащане ,като облагаемо?

Ники, _{Ако не е предвидено връщане на задатъка при нормално сключване на сделката, а той се приспада, то е налице дефакто авансово плащане и няма смислена причина да не се обложи с ДДС.}
така де, ама указанието направо те цапва със специалната сметка и независимо от смисъла и договореното, дори да подлежи на връщане, щом има предоставени пари , а не блокирани в банка, значи е аванс ...

не мога да се съглася и тва е

Облагаемо в какъв смисъл? ЗКПО, ЗДДФЛ?

"И кажи ми като издадеш КИ смята ли се въпросното плащане ,като облагаемо?"

Точно като издадеш КИ, въпросното плащане става необлагаемо, защото си намаляваш начисления преди това данък и си го връщаш от бюджета.

Колкото до капарото за кръчма, абсолютно облагемо си е, защото после доплащаш разликата, а не ти връщат парите. Така че по отношение на задатъка за кръчма съвсем на място си е писмото.
Ако разбира се, не си отишъл в кръчмата и ти върнат капарото /което едва ли може да се случи/, ще следва да издадат КИ пак в унисон с писмото.

"така де, ама указанието направо те цапва със специалната сметка и независимо от смисъла и договореното, дори да подлежи на връщане, щом има предоставени пари , а не блокирани в банка, значи е аванс ...

не мога да се съглася и тва е"

Да, подкрепям това, което имаш предид - наистина никъде не е регламентирано, че единствения начин да докажеш, че парите подлежат на връщане, е да ги получиш като блокирани по специална сметка. Тук съм съгласен с теб.

Но става въпрос за задатък, а не за гаранция! Наистина обичайната практика е, че при сключена сделка задатъкът не се връща! А се приспада.

Ако се връща, то обикновено става въпрос за гаранция или депозит, а не за задатък, и такъв случай е извън обхвата на писмото. Капарато по принцип не се връща, а се приспада и от гледна точка на ЗДДС няма никаква разлика с "нормалния" аванс!

А резервацията на хотел и тя ли е така като кръчмата? Или Люксембург греши?

Ако ми издадат касова бележка- мога да ида да си искам парите- дала съм аванс.
Ако ми дадат само ордер или квитанция и напишат- капаро- нищо няма да търся.
Локигата ти,че ако се прихване е аванс, а не задатък въобще не издържа.

Асо питаш мен Люксембург не греши ,защото в посочения случай не е аналогичен на указанието .

Хайде да видим случката с Кредитното известие :-))))
Тоя дето е поръчал работата и е оставил капаро, се отказва и изчезва :-))) Пуснали сме фактурка :-)
Та той изчезва и ще таковаме Кредитно известие :-) Ама тиквеника го няма да си го вземе и да го сложи в своите дневници. Тогава при една насрещна проверка с това кредитно какво ще правим? И намаляването на ДДС-то разбира се, ша ли го признаят бирниците?

Деляне, дали е капаро, задатък, отменина, резервация или каквото и да е, ефекта му е един и същ - или прибираш парите, или ги връщаш двойно. Същността е една и съща

Поне десет години ако не ли и повече съм човъркала въпроса за капаро-задатък-отметина таман и само заради закона за ДДС както и да се е променял за това време.
Верно ние сме прости счетоводители, макар и учили недоучили по нещичко и от правото, но такъв термин като "пишманлък" не бях и на сън сънувала.
Както и да е.
Доста ми е късно. Опитах се да намеря в одита с търсачката една много стара тема, в която бях извадила систематизирано /според мен/ понятията - без пишманлъка, които Мургина омешва като тюрлю гювеч и вика, че е едно и също.
Попаднах на друга.
Логично е, като се препрочетох след като сме се сблъсквали с този проблем да им се роди подобната черна идея /за блокирана сметка и другите простотии/

RE: касова бележка за капаро? тониЛ 05.10.2007 17:47 Предложи за изтриване Писмен договор за покупко-продажба на някаква си чанта е излишен. Тя самата бележка /разписка/ е част от договора.
Просто не е оформена като хората която ясно да показва, че парите са дадени и приети като задатък. Клиентът оставя сума като гаранция, че до пет дни ще си плати всичко и ще си получи артикула. До тогава купувачът се задължава един вид да съхранява тези пари. До изтичане на срока сумата продължава да е собственост на клиента. На шестия ден ако клиентът не се яви вече се чука бон. И обратно, ако клиентът дойде да си заплати стоката, а продавачът се отметне /например я е продал/, то продавачът е длъжен да му възстанови задатъка /в практиката в двоен размер, или там както е уговорено в бележката/.

Е това трябва да съдържа бележката. Естествено, написано грамотно, а не както аз съм го изложила. И данъчните копче няма да могат да и кажат на Зоя.

Двете писма на Мургина са коренно противополжни като идея. И са срам за НАП . А ние - дето ги четем и сме донякъде длъжни да се съобразяваме без да мислим и да преценим как да действаме сме само за съжаление. Защото и юристите ще мълчат или дълго занататък ще спорят. Защо ли?

"Ако ми издадат касова бележка- мога да ида да си искам парите- дала съм аванс.
Ако ми дадат само ордер или квитанция и напишат- капаро- нищо няма да търся."

ето тази логика не издържа! Кво значение има касова бележка ли са ти дали или квитанция??? Това ли е решаващо за връщане на парите ти? Решаващ е договора. Ако в предварителния договор сте се споразумели да загубиш капарото при неспазване от твоя страна, ако ще и кръщелното си да ти е дал доставчика, пак няма да ти върне и стотинка!

Здравейте хубава тема сте си спретанли тук и ме заинтригувахте силно,доста смислени неща прочетох и някои напълно безумни особено указание или там каквото е на г-жа Мургина.....от юридичекса гледна точка задатък е авансово вкарана сума която ,всяка една от страните по един договор може да се откаже от договора като го изгуби или го възстанови в двоен размер.....правете разлика между задатък,отметнина...не са едно и също нещо....мен не ме интересуват фактурите и т.н. щото съм юрист,но По отношение на правото на ЕО и националното законодателство май Мургина и данъчните ще хапнат дървото ако някоя богата фирмичка реши да отнесе подобен спор в Люксембург,защото горката тя незнам кой и е вакарл муха в главата та цитира подбни решения на ВАС без да се съобрази с решение на общността които наистина имат силата на тълкувателни спрямо националното законодателство.....ще ми е интересно какво ще се получи...!!!

Федор, във линка който си посочил и въпросното решение ,няма издавано КИ .Ти къде го видя ?

Ники, точно пък тази Ескроу-сметка се използва при прехвръляне на недв. имоти и ако до определена дата не се изповяда сделката, сумата се връща на клиента. Това според НАП е задатък ;-)

очаквам коментара ти и се надявам вече да не си толко съгласен с писаното от ММ ;-)

Васко, така и така си тука :-)))) Я да се разберем :-)))
"отменината" има ли обезщетителна функция или няма? Че е различно от задатъка е ясно, все пак е в друг закон, ама по същност?

Деляне, в Решението, което съм посочил, няма и Фактура, на която да се издаде Кредитно известие!

Спор няма,че това, което сме се договорили ще е, но ако ми дадат касова бележка ,се счита за предплащане. Ако не запишат капаро, трудно ще убедят съдията в обратното.
Разбира се ,че всичко е въпрос на доказване и съществуват за съдията само фактите, които са между кориците по делото.
Смятам,че ако при даването на парите изрично е записано,че е задатък (капаро) или отметнина (пишманлък), то данъчните нямат право да оспорват. Нека искат нотариална заверка на съдържанието и датата на договора, но не и да си измислят разни презумции в ущърб на данъчнозадължените лица.

Задатъкът има обезпечителна и обезщетителна функция, т.е. да осигури на изправната страна срещу неизпълнение и да я обезщети чрез предмета на задатъка. ........Отметнината има друга функция – да се даде възможност на страната да прекрати договора без наличие на други изисквания (напр. вина на другата страна)..........Отметнината няма реален, вещен характер; задатъкът за да породи действие трябва да има предаване (може да има и уговорка в този смисъл). Задатъкът има вещен характер, т.е. в случай на упражняване на правото се придобиват вещни права, отметнината няма вещно действие. Ако е дадено нещо то е задатък.Различната функция ограничава и времето, в което може да се упражни правото при отметнината – само до започване на изпълнението, правото което поражда отметнината може да бъде упражнено е това, което е дадено или обещана се губи, но договорът се прекратява. В противен случай когато един договорът се изпълни, отметнината се връща или се прихваща. Тя се връща и при прекратяване на договора по взаимно съгласие.

За колегата, която не е чувала за пишманлъка.
Термина може да се срещне воще в ТЗ в сила от 01.01.1898 г., чл.295. Сътвестваш на цитирания вече от мен чл308 на сегашния.