Ясно, но щом става дума за дадени пари, значи е задатък? Мерси много!

Както колегата Васко спомена, наистина пропуснах тази съществена разлика - отметнината е консенсуален договор (просто съгласие) не е необходимо предаването на парите, докато задатъка е реален договор- парите трябва да са предадени.
Освен това както вече посочих - при отметнината не може да се търси обещетение за вреди, а при задатъка, неговото даване не означава,че не може да се търси обещетение за претърпени вреди в по-голям размер по общия ред .

Тони, изразът "пишманлък" се използва в стария ТЗ от 1898г - чл.295 и 296. Той е равнозначен на "отметнина".

Задатъкът е нещо различно, както казва г-н юристът. Отметнината или пишманлъкът няма обезпечителни функции и не служи за доказателство, че договорът е сключен. А едната страна дава отметнина - дава или обещава нещо и в случай, че се отметне от договора, е длъжна за заплати отметнината, а ако я е дала при сключване на договора, тя я губи.

Така че това не е капаро. Т.е. ако търговецът е пишман търговец и се откаже от сделката, плаща пишманлък, задето е пишман търговец :)

Капарото обаче, служи за доказателство, че договорът е сключен. Ами като е сключен договорът, какво е една дадена напред сума, от гледна точка на ЗДДС, ако не е аванс? Ми това си е предварително плащане по сделката. Писмото има резон.

точно така..май трябваше някой юрист да влезе в този форум ..;)а от къде се познаваме Федор?

Колега Васко, а кой Ви каза,че аз не съм юрист?

Васко, възможно е от Лекс да се познаваме :-D

аз за теб пиша гост!!!!:)

а бе Ники, упорит си като магаре, ама и аз не се отказвам !
Ако в договора няма уговорки за прихващане, от къде накъде ще има резон писмото ?
Давам капаро, договора се активира, извършват ми услугата, плащам си я и си искам капарото обратно - туй-то. Не е никакъв аванс !

благодаря на юристите за участието им в темата ! за мен беше полезно :)

Дали ще се прихване или ще се върне, няма никакво значение.
Мога да се съглася с г-жа Мургина,че ако липсва информация и доказателства (както казах предлагам като форма за доказване- писмен договор с нотариална заверка на съдържание и дата), то да се приеме като авант (да се презуюмира в полза на обществения интерес).
Ако обаче е спазена формата, нищо да не могат да кажат.
На тозе етап нещата не са в полза на г-жа Мургина.

Ники, радвам се, че те виждам. За много години! После ще мисля за поста ти към мен.
Още през 2004-та в дира и оттам насетне питах все и все:
Какъв процент /неоспоримо - за сч. и данъчна гл. точка/ би се приел за евентуалната бъдеща сделка, който да е и е реален да се приеме като задатък?
Аз ако си харесам едни обувки за шестедесе-седемдесет лева и нямам пари в момента ще оставя пет до десет лева с обещанието, че до седмица ще намина да си ги взема. Ама в правото е дадена свобода на подобно договаряне, като че ли. Защо да не оставя четиридесет и пет?

гост1, нотариалната заверка не доказва ли истинността на подписите ? ако двете страни не оспорват подписите си, нужно ли е да се спази точно тази форма, за да се определи истинността на задатъка ?

Ели, натариалните удостоверявания са различни видове- на подпис, на дата, на съдържание.
Каквото искат да искат като удостоверяване.

ок - съгласна :)
но дали ще бъде нотариално заверен или не, ако и двете страни не оспорват нищо от договора , той би тежал еднакво пред съда, нали ?

гост1

Автор: гост1 (гост) | Дата: 09.01.2009 23:35 Ели, натариалните удостоверявания са различни видове- на подпис, на дата, на съдържание.
Каквото искат да искат като удостоверяване

Бе то това второто писмо май е произлязло от задатъци осъществени почти на сто като пара процента от бъдещата сделка. Пък ако и да са заверерени нотариално с подписите, мисля.

Струва ми се,че смесваш нещата. Двете страни по договора ще бъдат на една страна (не като страни и двете), а отдругата страна ще е НАП. Делото няма да е гражданско, а административно.
Проблемът е,че гражданскоправен въпрос се явява преюдициален, поотношение на административното (данъчно ПО).

Тони, такъв задатък е доста рискована сделка. Не бих го препоръчала никога на клиент, защото после "ще хвърчат глави". Ако договорът не бъде изпълнен и следката е търговска, какво правим.

имах предвид, че договора ще е реален и няма кой да го оспорва, пък дори и да не е нотариално заверен
иначе страните пред съда ще са само този който е взел задатъка и НАП
на този който, дава задатъка ще му е все тая в техния спор ;-)

гост1 (гост)

ок, значи пак на въпроса. Колко процента от една търговска сделка би се приел като задатък. Който би бил неоспорим от правна гледна точка като такъв? Те това питах и по-горе?

Предполагам, че колкото и да си спорим тук, в крайна сметка всеки ще се съобразява с това указание, за да избегне проблеми. Аз поне ще го правя.

Но се замислих друго.
Всички абонати на Мтел знаят, че имат определен кредитен лимит и когато го надвишат, получават смс. За да могат да избират до приключване на фактурата, те трябва да внесат определена сума, наричана от Мтел депозит, която един вид временно увеличава кредитния им лимит. При плащане на месечната фактура абонатът сам решава дали платеният депозит да се приспадне от сумата за плащане или да си остане и да си изпълнява функцията "увеличаване на лимита".
Много пъти съм плащала подобен депозит и никога не съм получила от Мтел фактура за това.
Според вас тези случаи дали попадат "под удара" на това указание? Според мен да.

Каси откажи се да мислиш .... Виж срещу кого роптаеш .

Приходи 2007 год. 1 256 952 000 лв.

Чиста печалба за 2007 год . - 324 141 000 лв.

Втора компания по размер на чиста печалба в България .

Така е, като имаме 3 пъти по-високи услуги от тези в ЕС. Ще ме изкефи ЕС като въведат 3е вроцента цена за цялата територия. Ще им видим тогава печалбите.

Каси, според мен МТел са прави - има разлика между гаранция и задатък. Парите, които внасяш на МТел, са гаранция - разбира се, че не издават фактура. Издават служебен бон, който не е фискален.
Гаранцията е нещо различно от капарото и не следва да се облага с ДДС, а и в писмото не пише, че гаранциите тряба да се третират като аванс.
Друг е въпроса, че платените пари за гаранция не са блокирани и получателя може да се разпорежда с тях. Но те по принцип подлежат на връщане. А задатъкът подлежи на връщане само ако не се изпълни договора. Гаранцията подлежи винаги на връщане.

Ако гаранцията подлежи на връщане, за каков се взема тогава?

А задатъкът подлежи на връщане само ако не се изпълни договора. Гаранцията подлежи винаги на връщане.

Дори ако реша да не си платя сметката?

Ми, ако не си платиш сметката, гаранцията отива да ти я покрие, но едва тогава тя става плащане по договора. Само че много преди това е издадена фактура от доставчика и е начислен ДДС. Договорът е изпълнен от доставчика, той е доставил услугата, издал е фактура, начислил е ДДС.

Докато при задатъка, може изобщо да не се стигне до изпълнение на договора, а ако договорът се изпълни, обикновено той се прихваща. Гаранцията обикновено се връща-

Нормалната ситуация е , че договорите се изпълняват и получателя си плаща. Именно при тази нормална ситуация, която се случва в 99% от случаите, гаранцията се връща - защото получателя си е платил.Именно при тази нормална ситуация, която се случва в 99% от случаите, задатъкът не се връща, а се прихваща, като дефакто се превръща в един аванс.

Затова е нормално задатъкът да се третира като аванс по смисъла на ЗДДС и да се обложи, а гаранцията да не се третира като аванс и да не се обложи. Според мен де.

niki67,
помогни да направя връзка с гаранцията и задатъка,че се обърках.

Ники,
О.К. писал си малко преди мен.

Това са пак едни пари, получени авансово, които с които се оперира. Така,че за мен аргументите ти са неубедителни.
За данъчните явно няма никакво значение какво от юридичедска гледна точка представляват тези пари.

Именно при тази нормална ситуация, която се случва в 99% от случаите, гаранцията се връща - защото получателя си е платил.Именно при тази нормална ситуация, която се случва в 99% от случаите, задатъкът не се връща, а се прихваща, като дефакто се превръща в един аванс.

Ами, честно си признавам, че аз разликата не мога да я осмисля.
Мтел не ми връщат парите, те ги прихващат, ако аз пожелая. И се оказва в тази ситуация, че този депозит е авансово плащане.
Сигурно си прав, ники, както винаги.
Обаче аз не мога да го проумея. И няма смисъл да ми обясняваш, няма да разбера. :)
По-добре да си догледам филма ;)

Каска,
ти ме хвърли в размисъл като как пожелаваш прихващането с Мтел.

M.Mihailov, при плащането по банка изписваш - прихващане на ... лв депозит и плащаш разликата
при плащане в брой, просто им казваш да си го приспаднат към сметката

проблема при плащането по банка е, че не ти издават фискален бон за прихванатия депозит

проблема при плащането по банка е, че не ти издават фискален бон за прихванатия депозит

Ели, същото е и по каса. Разполагаш само с бележката за депозита, която не е фискална. В бележката за плащането по фактура фигурира само разликата между стойността на фактурата и приспаднатия депозит.
Ако не се лъжа де, че вече не си играя с това.

Каси, мисля че когато плащаш в брой, си издават фискален бон за цялата сума
поне такова инфо имам :)

Ами не, не. По спомен карам, но споменът как търся неистово бележки за платени депозити, за да си равня салдото, е болезнен ;)

Докато си търсите бележките потърсете и нещо за прихващане.

Каси, лъжеш се. Специално проверих касовите бележки на МТел. Това не е вярно, дето го пишеш, нито е вярно това, дето пише Ели за плащането по банка - по повод на това, какво правят МТел.

Ако плащаш в брой, те ти издават фискална бележка за цялата сума по фактурата-правилно казва Ели. Проверих им бележките, имаме такива случаи. Това означава, че те дефакто ти връщат гаранцията, разбираш ли? Платила си депозит 100лв. Имаш служебен бон. Фактурата ти е за 1000лв. Като отидеш да платиш фактурата, те ти дават фискален бон за 1000лв.
Е, ти плащаш 900, но документалното оформяне озвачава, че те са ти върнали 100-те лева, след което ти си им платила 1000 - доказателство за това е фискалната бележка за 1000лв.

Ели пък както казва, че плаща по банка - те ти издават пак фискален бон за депозита. Ти просто не отиваш да си го потърсиш, но те издават такъв! Което означава същото - че документално те са ти върнали депозита, а ти им го даваш като плащане кеш и останалата сума я плащаш по банка.

И в двата случая данъчното събитие е настъпило много преди това - има издадена фактура и начислен ДДС по нея!

С капарото работата е по-друга. Ако не се развали договора и то да трябва да изпълни обезщетителната си функция, то си е чист аванс - дадени пари напред, които не се връщат, а се прихващат.

Много е сходно на гаранцията, но все пак не е същото :)

Макар че, не знам, според ММ може би и гаранцията също е аванс и следва да се обложи. Не знам. Ще видим МТел как ще правят занапред.

Ники, и като ми я издават тая фиск.бележка що не ми я пращат с фактурите ? аз от кой офис да я търся по-точно ? или да ги обиколя всичките дакато намеря точно къде са я пуснали ? :(
вече и депозита им го превеждам, че да си спестя обиколките :))

Разликата е много проста, Каски, и тя е тази, че капарото е плащане по сделката, а депозитът /гаранцията/ не е плащане по сделката, при депозитът изобщо няма никаква сделка.

Така казва и писмото - "...правната функция, която страните са придали на извършеното между тях предварително плащане по сделката /капаро, отметнина, предплата, пишманлък и др.,/

Ето - изброени са капарото, предплатата и пишманлъкът - гаранция и депозит не са упоменати. Защото при тях - нямаме плащане по сделката.

Когато си удържат гаранцията ти като плащане по фактурата, едва тогава тази гаранция се превръща в плащане по сделката, но сделката вече е фактурирана - върху цялата сума е начислен ДДС, така че това плащане не е авансово и естествено не се облага с ДДС.

Докато задатъкът е плащане по сделката, и то- предварително, демек - аванс. И има ДДС. Надявам се сега да съм успял да изясня какво имам предвид.

Така че основно не е толкова въпроса в това, дали се връща или прихваща, а в това, дали е плащане по сделката или не. Гаранцията не е плащане по сделката, докато капарото е.

Така че основно не е толкова въпроса в това, дали се връща или прихваща, а в това, дали е плащане по сделката или не

Именно, но това зависи единствено и само от договорката между страните. А това дали ще може да се разпорежда с парите или не не може да бъде критерий никакъв. Ако няма възможност получилият парите да се разпорежда с дадените пари се обезпечава допълнителна сигурност, но това не определя характера на действието /предаване на пари като задатък/. Ако получателят може да се разпорежда и неблагоразумно ги изхарчи, след което не може евентуално да ги върне не значи че не ги дължи като получени като обезпечение пари. Да предположем че дадените пари са блокирани в сметка. И се наложи да се върнат в двоен размер. Какво? Тогава да не би да искаме и от изпълнителя да депозира някъде същата сума като обезпечение, че може да върне двойният размер.

Все пак бих помолил юристи да разяснят понятията ...

капаро, отметнина, предплата, пишманлък , задатък и др..... и при кои от тях имаме неотменимо задължение за сключване на сделка .....едва след това може да се проинасяме по въпроса за ДДС .

Интересен е и въпроса за блокирането на "процесните" пари ...но на практика не виждам как може да се реализира .

Задатакът освен като пари е възможно да се предостави и в натура. Собствеността на задатъка не се променя до момента в който съгласно договора страната предоставила задатъка, или другата - получила го не изпълни договореното задължение. Е какво ддс ще начислявам на задатък лек автомобил например или някакъв инструмент или жилищен имот, който съм получила като такъв, а въобще не съм собственик на него? И какъв аванс ще е това, след като при нормално изпълнение на договора ще трябва да върна вещта, предоставена като задатък?

Купувачът освен това можел да предостави и свои вземания като задатък пред продавача или пък да задатъчи дори и ценни книжа.
Та продължавам да се чудя как ще се "завърти ДДС-то " на този и предния ми пост според НАП?

Да опростя. Идва клиент. Предоставя задатък с перфектен договор едно канго.
Първи случай. Договорът се изпълнява между страните нормално и в срок. Плащането се извършва и машината /задатъка/ се връща обратно.
Втори случай:
Ако до след месец след срока на услугата между нас за не знам какво си той не се осъществи машната или я прибирам ако той не си плати /а аз съм си изпълнила задължението/ или аз му въщам три такива / съответно техния трикратен размер/ в случай, че съм виновна аз.
Искам да ми помогнете или по-скоро Ники 67 защо съм задължена ДФ да издавам при сключване на договора и ДДС да праскам, и после какви КИ, и без касови бележки документално и прочие трябва да се издават, така че едната страна /в случая аз/ да съм изрядна, а другата съответно да има много важно в първия момент право на ДК без да има проблеми за това.

А, накрая аз ако съм получила задатъка дали има някаво значение дали съм фризьорски салон или строителна фирма? В смисъл като дейност - "блокирала съм го това канго и не шаря с него по главите на хората", а ако съм второто - би трябвало да доказвам, че машината в трезор някакъв е затворена така както и чуждите пари според Мургина. Или знам ли?

В писмото съвсем очевидно става дума за парични плащания.
Когато се задатъчи актив, който е стока по ЗДДС, зависи от уговорката. Съгласно чл.6 ал.2 така или инак трябва да се издаде фактура, а ако после стоката подлежи на връщане - КИ. Ако стоката няма да се върне, е налице чл.130, съгласно който на датата на по-ранното дан.събитие се издава ф-ра и това се счита за аванс към другата страна.
При даването като задатък на ценни книжа или вземания е налице освободена доставка по чл.46, за която може да не се издава фактура съгласно чл.113.

Тоест, този, който дава машината като задатък, издава фактура на основание чл.6 ал.2. Получателя на машината му издава насрещна фактура за аванс в същия размер. Двете фактури се прихващат и никой на никого не плаща нищо.
При изпълнение на договора, ако машината се върне обратно, и двете страни си издават КИ. Ако машината не се върне - само получателя издава фактура за окончателната сделка, като за да получи данъчната основа, изважда от цената на сделката стойността на получената машина във вид на аванс.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:

Член 2, параграф 1 и член 6, параграф 1 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 г. за хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа трябва да бъдат тълкувани в смисъл, че когато клиентът по договор за предоставяне на облагани с данък върху добавената стойност хотелиерски услуги упражни предоставената му възможност за отказ и внесените като задатък суми бъдат задържани от хотелиера, последните трябва да се разглеждат като обезщетение за прекратяване на договора, заплащано с оглед на поправянето на вредите, претърпени в резултат от неизпълнение от страна на клиента, без пряка връзка с възмездно извършване на услуга, и следователно като необлагаеми с този данък.

Аз съм за това решение на съда /справка първа страница на темата/ . Не се начислява ДДС когато се получава сумата .Тя е гаранция за клиента че ще има сделка и не може първоначално да се третира по никакъв начин като облагаема сума .
Тя е обезщетение за продавача в случай , че не се осъществи сделката .
Важен е първичния смисъл на сумата ,който според мен по никакъв начин не може да се третира като част от бъдеща сделка . Когато даваме такава сума ние изразяваме само , само намерение да сключим бъдеща сделка / да си купим запазените обувки , да отседнем в хотела който сме запазили , да купим запазената кола и т.н./ .

Нямаме договор или друг писмен документ за сделка . Имаме , да кажем някаква бележка , квитанция за внесена сума .

Нали често казвам, че понякога участвам заради спора, в който се ражда истината :)))))

Признавам си, че още отначало съм раздвоен. Отстоявам противоположната теза, но един аргумент в подкрепа на ники67 и указанието - принципа на съдържанието пред формата. Не може да се отрече, че обикновенно задатъка има характер /съдържание/ на предварително пращане, макар и по правна форма да има обезщетителни и т.н........функции

Смятам, че с този аргумент мога да обявя ники67, ММ и техния отбор за победители и аз лично се отказвам от спора :)))

Относно азсъжденията на тоти999: цитираният от мен принцип е в нашият ЗСч. Не знам във Франция как е. Но ние трябва да се съобразяваме с икономическата същност и характер на сделките и събитията, а не според правната им форма. Струва ми се това е типичен пример за прилагане на този принцип.

Ванка, тоя аргумент - покрай сухото гори и суровото - ми се връзва с обикновено, но не и с действаща нормативна база.
_{Апропо - похвално е, че взимаш мненията на тоти999 на сериозно.
Отдавам го на вродено добросърдечие, съчетано с добро възпитание.}

пепелянката кожата си мени , но не и нрава си . житейски факт .