Смисълът на цитираното от Федя решение е съвсем друг, а именно, че при нереализиране на сделката, когато задатъкът бъде задържан от изправната страна, той не се облага с ДДС.
Ми че разбира се, че не се облага -никой не спори по това, и в писмото пише, че тогава се издава КИ. Решенията се четат в тяхната цялост, и задължително в контекста на цялото решение. И тогава става ясен смисълът, а той съвсем не е такъв, че задатъкът не е аванс. Дали е аванс или не, изобщо не е предмет на делото. Предметът на делото е, че когато задатъкът бива задържан от хотелиера, поради това, че клиентът не е дошъл да наеме стаята, френските съдилища са решили да го обложат с ДДС, а пък той е необлагаем. Дали е аванс или не е аванс, съдът не се е произнесъл. Освен това в някои държави аванса се облага, а в други не - и в самото решение се казва, че има различия в законите на отделните страни. У нас авансът се облага и това няма нищо общо с цитираното от Федя дело. Това Решение само потвърждава моите тези. Ето-

Щом е налице задатък, сделката е сключена. Не е вярно, че нямаме сделка, а само намерение за такава. Ето какво се казва в същото това цитирано от Федя решение -
По дело C‑277/05
с предмет преюдициално запитване, отправено с решение от 18 май 2005 г. на основание член 234 ЕО от Conseil d’État (Франция), постъпило в Съда на 5 юли 2005 г. в производството по дело
Société thermale d’Eugénie-les-Bains
срещу
Ministère de l’Économie, des Finances et de l’Industrie,
30. Специално по отношение на задатъка трябва да се напомни, на първо място, че същият сочи за наличието на сключен договор, доколкото от внасянето на задатъка се извежда презумпция за съществуването на договора. На второ място, задатъкът стимулира страните към изпълнение на договора, тъй като страната, която го е внесла, може да изгуби съответната сума, а другата страна може при необходимост да възстанови тази сума в двоен размер, ако неизпълнението е следствие нейното поведение. На трето място, задатъкът представлява сума, уговорена като обезщетение, тъй като внасянето му освобождава едната от страните от задължението да доказва размера на претърпяната вреда, когато другата страна се отклони от договореното.

Заключението на съда е, че когато задатъкът изпълни своята обезщетителна функция, няма облагане. Че кой твърди нещо различно?
36. Предвид гореизложеното, на поставения въпрос следва да се отговори, че член 2, параграф 1 и член 6, параграф 1 от Шеста директива трябва да бъдат тълкувани в смисъл, че когато клиентът по договор за предоставяне на облагани с ДДС хотелиерски услуги упражни предоставената му възможност за отказ и внесените като задатък суми бъдат задържани от хотелиера, последните трябва да се разглеждат като обезщетение за прекратяване на договора, заплащано с оглед на поправянето на вредите, претърпени вследствие на неизпълнение от страна на клиента, без пряка връзка с възмездно извършване на услуга, и следователно като необлагаеми с този данък.

Но когато договорът се изпълни нормално, тази сума е просто аванс, тя е дадена след сключването.

Определението за задатък е - в ЗЗД
93. Задатъкът служи за доказателство, че е сключен договорът и обезпечава неговото изпълнение.
Така че, ДОГОВОРЪТ Е СКЛЮЧЕН, щом е налице задатък. Императивен законов текст.


А по въпроса на ТониЛ за машината, която се предоставя като задатък. Съгласно чл.6 ал.2 т.2 на ЗДДС, за доставка се смята и фактическото предоставяне на стока по договор, в който е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху нея под отлагателно условие или срок.

Щом машината се дава като капаро, то значи има отлагателно условие, при сбъдването на което собствеността ще се прехвърли. Условието е бъдещо несигурно събитие, и според правната теория до сбъдването му сделката е във висящо състояние. Прехвърляне на собственост няма, но според ЗДДС има доставка. Условието може да бъде, че след изпълнението на договора, далият машината доплаща цената и прехвърля собствеността върху машината, или пък, че ако той не си изпълни задълженията, губи собствеността върху машината /длъжен е да я прехвърли/. Ако пък машината трябва да му бъде върната обратно, то при това връщане той ще издаде КИ.

А получилият машината пък според мен трябва да издаде насрещна фактура на база това, че съгласно новия чл.130 тази машна има за него характер на получен аванс.

Ники, хем е така, хем не е така както казваш :-)))))

Задатъка служи за доказателство, че е сключен договора, но задатъка не се използва за изпълнението му. Задатъка е една гаранция, че договора би се изпълнил, нищо повече. От там, ако не се изпълни - се задържа като компенсация и т.н., ако се изпълни - берек версим - или се връща, или се прихваща.

Чудя се защо толкова упорито пропускаш това мнение:

31. Смисълът от прилагането на задатъка в хотелиерството поначало съответства на характеристиките му, описани по-горе — сочи за наличието на сключен договор, стимулира страните към изпълнението му и евентуално представлява сума, уговорена като обезщетение.

Както и това:

21. Сключването на договора, и следователно съществуването на правна връзка между страните, поначало не зависи от внасянето на задатък. Последният не е съществен елемент от договора за настаняване, а представлява само факултативен елемент, който произтича от договорната свобода на страните.

Т.е., задатъка няма никаква пряка връзка с бъдещата доставка, за да се приеме че е аванс, а е допълнително условие към договора. Абсолютно по същия начин като гаранцията за бъдещо изпълнение.

Федя, не виждам какво доказва това. Добре че Ники постна това за делото с почернения текст, че аз така и не го прочетох внимателно. Много силен аргумент.

Ники,
относно машината не съм съгласен. Едно е когато говорим за парични средства. Никой на практика не връща парите. Дори и да го оформим документално като "нати ги, дай ми ги" в един и същ момент, това не променя нещата. Според мен в чл6, ал 2, т 2 се има пред вид "след като", а не "ако". Т.е. имаме отлагане във времето, но по презумпция се смята, че сделката ще финализира с прехвърляне на собствеността. Докато тук /задатъка/ е нормално договорът да се приключи с плащане и връщане на машината. Стига да не е уговорено плащането в натура, разбира се.

Езерский - Явно няма да можем да стигнем до еднозначен и общовалиден извод дали ПРЕДВАРИТЕЛНО ДАДЕНА СУМА трябва да се обложи с ДДС или не.
Моето мнение е , че не може предварително дадена сума да се счита за част от сделката и трябва да се обложи с ДДС . Тя не е условие за сключване на сделката . Тя е предмостие за сключване на сделката .

Иване прочети абзац 21.

21. Сключването на договора, и следователно съществуването на правна връзка между страните, поначало не зависи от внасянето на задатък. Последният не е съществен елемент от договора за настаняване, а представлява само факултативен елемент, който произтича от договорната свобода на страните.

Не че доказа нещо, но стана дума за Мтел. Да споделя за БТК.
Декември се прехвърлих при тях за интернет. Платих и депозит 15,00 лв. Получих фактура с общата сума, платих и получих фикален бон. Сега на второ плащане тази сума ми е приспадната и плащам само разликата.
Мисълта ми беше, че дори и да се именува депозит те са знаели, че сумата ще се приспада и са я третирали като авансово плащане.

Така че, ДОГОВОРЪТ Е СКЛЮЧЕН, щом е налице задатък. Императивен законов текст.

Това не е вярно.
От факта,че е даден задатък, не може непременно да се направи изводът,че договор има.
Договорът може да е нищожен и факта,че е даден задатък по нищожен договор, не означава,че договор има.

Вярно, че може всеки договор да се иска да бъде обявен за нищожен, но до тогава не е ли в сила? И това искане се прави пред съда и до неговото произнасяне договорът действа.
Поне доколкото аз знам, ако бъркам все някой ще ме поправи :))

Нищожна е тази сделка, която още със сключването й не може да породи исканото правно действие. С оглед на техните последици, нищожните сделки са една юридическа нула. Нищожността настъпва извънсъдебно, т.е. не е необходимо нейното съдебно постановяване. Това не изключва възможността при спор, да се предяви установителен иск за обявяване на Нд. Този иск може да се предяви от всяко лице, което има правен интерес от обявяването й. Искът за обявяване на Нд не се погасява по давност.

Приемам разясненията, но това не променя мнението ми същността на задатъка /от гледна точка на сч. отчетност/. Имаше там май нещо, че ако договорът е нищожен всеки връща каkвото е получил /ако пак не бъркам/ все едно че договорът не е сключван. Но това е частен случай и освен това докато се смята, че договорът е действителен следва да се осчетоводяват действията по него като такъв. Смятам, че забележката е резонна от правна гледна точка, но не променя по някакъв начин счетоводната отчетност.

върбанов - с БТКто си платил авансово нещо си... нищо че те са го кръстили депозит

депозита на МТел е със съвсем друга идея

примерно имаш лимит 70 лева, но смяташ, че ще ходиш в чужбина и ще ти трябват примерно 500 лева.... отиваш и внасяш да кажем 800 лева депозит

не отиваш в чужбина, защото нещо става - отиваш и теглиш депозита - 800 лева - дотук някакви грижи с ДДСто има ли??? или някой ще ми обяснява че това е авансово плащане???

втори вариант - отиваш и теглиш 750 лева, защото сметката ти е 50 лева - на практика пак теглиш 800 и за 50тте ти издават касов бон (забележи обаче - никой не е смятал, че 50тте лева ще ти ги удържат)

а Каски - относно бончетата като плащаш по банка и ползваш депозит - обади ми се да ти кажа откъде да ги поискаш )))

Благодаря Лански,
И аз през цялото време разправям, че няма значение как ще кръстиш нещо и дали ще пише в договора, че парите се връщат преди да се платят отново за счетоводното и данъчно третиране :)))

Малко е дълга темата и за това ще си напиша мнението преди да съм чел отговорите на другите участници в темата и за това се извинявам ако се дублирам с някои дадени мнения вече (довечера като ми остане време ще я прочета).

Относно решението

23. Обратно на твърдението на френското правителство, внасянето на задатък от клиент и задължението на хотелиера да не договаря с другиго, доколкото това препятства изпълнението на задължението, което е поел към клиента, не могат да се квалифицират като взаимни престации, тъй като в случая посоченото задължение произтича пряко от договора за настаняване, а не от внасянето на задатъка.

При плащането на задатък няма взаимни престации ( което не означава, че не е аванс защото и при него няма взаимни престациии а плащане по бъдеща престация)

30. Специално по отношение на задатъка трябва да се напомни, на първо място, че същият сочи за наличието на сключен договор, доколкото от внасянето на задатъка се извежда презумпция за съществуването на договора. На второ място, задатъкът стимулира страните към изпълнение на договора, тъй като страната, която го е внесла, може да изгуби съответната сума, а другата страна може при необходимост да възстанови тази сума в двоен размер, ако неизпълнението е следствие от нейното поведение. На трето място, задатъкът представлява сума, уговорена като обезщетение, тъй като внасянето му освобождава едната от страните от задължението да доказва размера на претърпяната вреда, когато другата страна се отклони от договореното.

Съдът разглежда три функции на задатъка (едната от която е „уговорена като обезщетение” но никъде не споменава, че има функцията на предварително плащане по договора.

32. Докато в хипотезата на нормално развитие на договорните отношения задатъкът се приспада от цената на доставените от хотелиера услуги и се облага с ДДС, задържането на разглеждания в главното производство задатък е, напротив, последица от упражняването на възможността за отказ от клиента и служи като обезщетение в полза на хотелиера поради отказа. Подобно обезщетение не представлява възнаграждение за услуга и не се включва в облагаемата основа на ДДС (виж в този смисъл Решение от 1 юли 1982 г. по дело BAZ Bausystem, 222/81, Recueil, стр. 2527, точки 8—11).

Обърнете внимание „в хипотезата на нормално развитие на договорните отношения задатъкът се приспада от цената на доставените от хотелиера услуги и се облага с ДДС”. При плащането на задатъка не може да се предположи дали ще имаме нормално развитие или ще имаме нарушение на договора. Облагането с ДДС на доставката става при нормално развитие на договорните отношения а не при плащането на задатъка.

34. Освен това правилото, според което при неизпълнение на договора от страна на хотелиера внесената като задатък сума подлежи на възстановяване в двоен размер, потвърждава квалификацията на задатъка като сума, уговорена като обезщетение при прекратяване на договора, а не като възнаграждение за услуга. Действително в тази хипотеза клиентът на посочения хотелиер очевидно не престира нищо спрямо последния.

„потвърждава квалификацията на задатъка като сума, уговорена като обезщетение при прекратяване на договора, а не като възнаграждение за услуга” , при самата уговорка задатъка е квалифициран като обезщетение, а не като възнаграждение за услуга.

Истината е, че задатъка може да изпълни и двете функции и на обезщетение и на авансово плащане, само, че НАП в становището си разглеждат задатъка като авансово плащане до момента на доказване на противното, като със същите доводи може да го разглеждат и като обезщетение до като той стане авансово плащане.
Според мен обаче платения задатък към момента на плащането си не е нито авансово плащане (тъй като той не се плаща във връзка с насрещна престация), нито обезщетение. Само при наличието на доставка (или липсата на такава), може да се пристъпи към определянето на вида и, и дали тази доставка е облагаема или освободена. До този момент задатъка има функция по скоро на гаранция за обезпечаване на изпълнението на договореното (неговата роля е обезпечителна). Плащането на задатък от получателя по договора няма характер на доставка по ЗДДС, а е паричен поток. Това, че в последствие при изпълнение на договора се приспада от стойността на доставката не означава, че представлява авансово плащане по доставката.

Ашсолсун и три пъти машала!
По хубаво не може да се каже ;-)

Абе цялата история с това указание според мен се корени в затварянето на разни вратички... или по-скоро портали да ги нарека.

GraveDigger - определено добро "перо" ....

Каси недей да шикалкавиш ...кажи от кой отбор си ....

Тоти

Само "Спартак Москва"!

Досега беше скрита шегаджийка . Вече си станала явна . Да не би в Спартак Москва да играе някой КРАСАВЕЦ.....

GraveDigger (гост) 21.01.2009 09:25

Предполагам пишете от позицията на юрист. Явно ще е така от правна гледна точка, подлежи на обсъждане дали е така от счетоводна и съответно данъчна такава. Да не се повтарям - писал съм вече защо. Само един пример за вас за илюстрация. Извинявам се, че се налага да давам азбучни примери, но просто струва ми се е подходящ.

При получаване на активи по лизингов договор от правна гледна точка нямаме собственост върху тях до момента на изплащане, но счетоводно ги третираме като собствени активи. Аз се опитвам да кажа, че тук случаят е аналогичен - различно следва да се разглежда задатъка счетоводно и правно.

Върбанов ;-)) Ако си забелязал, "счетоводството" и правото за ДДС-то са различни неща. Като пример да ти дам "наличните разходи" преди регистрация и след дерегистрация по ЗДДС ;-)

"ivarbanov" моите уважения за знанията ви в областта на счетоводството, предварително пак се извинявам, че не съм прочел темата от начало за да мога да пиша нищо за доводите които сте дали до сега (и въобще не ги омаловажавам, все пак има и поне 4 цитирани съдебни решения от ВАС във ваша потрепка). Тъй като нямам време да пиша и чета днес ще прегледам темата вечерта и ще си допълня мнението. Искам да да обърна внимание разбира се че от счетоводна гледна точка доставчика придобива актив, но този актив са парични средства (а те не са облагаеми съгласно ЗДДС) но няма предоставен стока (даже и фактическото предоставяне на стока по договор). Прегледах набързо и решенията които са цитирани в писмото но и тях ще ги коментирам по късно.

@GraveDigger, решенията не вършат работа, щото са за случки от преди 2007

Прегледах написаното преди мен и ще напиша някои коментари към тях (което не значи, че са верни)

„niki67”
„След това фирма У не изпълнява своето задължение по сделката, например не плаща цената, така че задатъкът остава в полза на фирма Х. След като облагаема сделка няма да има, от гледна точка на ЗДДС се получава, че фирма Х е получила плащане с обезщетителен характер, което е извън обхвата на ЗДДС. Издава кредитно известие към фактурата и взема горните операции, само че с червено. Тъй като задържания задатък увеличава икономическата й изгода, фирма Х закрива останалото кредитно салдо по 411, като отчита приход”

Едно малко уточнение, съгласно чл. 116, ал.3 за погрешно съставени документи се смятат и издадените фактури и известия към тях, в които е начислен данък, въпреки че не е следвало да бъде начислен. Значи при не спазване на договора не трябва да се издава кредитно известие а да се анулира фактурата. По начина с издаването на кредитно известие следва, че имаме разваляне на една облагаема доставка по която се издава известието и възникване на нова доставка която не е облагаема. Но при задатък няма втори договор той е договорен като обезщетение още от началото.


„ели”
„А пък това със специалната "Ескроу-сметка" изобщо не искам да го коментирам ....
Кво значи смисъла на задатъка да се променя само от начина на плащане .... ? в кой закон да го прочета ?”

Съгласен съм изцяло, че ЗДДС не прави разграничения относно начина на плащане, дали една доставка е облагаема или освободена. Задатъка или е авансово плащане или не е, и това не трябва да зависи от начина на плащане.

„гост1”
„Мога да се съглася с г-жа Мургина,че ако липсва информация и доказателства (както казах предлагам като форма за доказване- писмен договор с нотариална заверка на съдържание и дата), то да се приеме като авант (да се презуюмира в полза на обществения интерес).
Ако обаче е спазена формата, нищо да не могат да кажат.”

„ivarbanov”
„Всички знаем, че договореното е закон за страните, освен ако няма нормативен акт на който да противоречи. А независимо какво е писано в договора, дори и да пише че парите от задатъка се връщат и веднага пак се плаща уговорената цена, това не променя "икономическо съдържание, същност и финансова реалност" на дадения задатък като форма на авансово плащане.”

И с двете мнения съм съгласен, важно при договорите е не дали сме написали, че определено плащане е задатък а дали той наистина е такъв и има такива функции (но това трябва да се доказва по съдебен начин а не със становище от НАП).


Тъй като съм изпуснал нещо при първия пост да го добавя сега.

Шеста Директива на Съвета 77/388/ЕЕС от 17 май 1977г.

Член 1
Държавите-членки се задължават да изменят сегашните си системи на данък върху добавената стойност в съответствие с разпоредбите на следващите членове.
Те се задължават да приемат необходимите законови, подзаконови и администра¬тив¬ни разпоредби, така че съответно изменените системи да влязат в сила при пър¬ва възможност и не по-късно от 1-ви януари 1978 г.

След това уточнение да премина към дело C-277/05 Société thermale d'Eugénie-les-Bains

"35 След като от една страна внасянето на задатъка не представлява възнаграждение, получено от хотелиера като действителна насрещна престация за извършената спрямо клиента самостоятелна услуга, която може да бъде индивидуализирана, и от друга страна, след като задържането на задатъка поради отказа на клиента цели поправянето на последиците от неизпълнението на договора, следва да се приеме, че в приложното поле на член 2, параграф 1 от Шеста директива не попада нито внасянето на задатъка, нито задържането му, нито възстановяването му в двоен размер."

77/388/ЕЕС от 17 май 1977г.
Член 2
Следните дейности подлежат на облагане с данък върху добавената стойност:
1. Доставката на стоки или услуги, извършвана възмездно на територията на стра¬ната от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество.


Съгласно член 411от ДИРЕКТИВА 2006/112/ЕО НА СЪВЕТА


1. Директива 67/227/ЕИО и Директива 77/388/ЕИО се отменят без да се накърняват задълженията на държавите-членки относно сроковете, изброени в приложение ХІ, част Б, въвеждането в националното законодателство и прилагането на тази директиви.
2. Позоваването на отменените директиви се счита за позоваване на настоящата директива и се тълкува в съответствие с таблицата на съответствията в приложение ХІІ.


Член 2
1. Следните сделки подлежат на облагане с ДДС:
а) възмездната доставка на стоки на територията на дадена държава-членка от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество;
б) възмездното вътреобщностно придобиване на стоки на територията на държава-членка от:
i) данъчнозадължено лице в това си качество, или данъчно незадължено юридическо лице, където продавачът е данъчнозадължено лице, действащо в това си качеството, което не отговаря на условията за освобождаване на малки предприятия, предвидени в членове 289 – 292, и което не е обхванато от членове 33 или 36;
ii) в случаите на нови превозни средства, данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, чиито други придобивания не подлежат на облагане с ДДС в съответствие с член 3, параграф 1 или всяко друго данъчно незадължено лице;
iii) в случаите на продукти, подлежащи на облагане с акцизи, когато акцизите върху вътреобщностното придобиване са изискуеми в съответствие с Директива 92/12/ЕИО на територията на държава-членка, данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, чиито други придобивания не подлежат на облагане с ДДС в съответствие с член 3, параграф 1;
в) доставката на услуги, извършвана възмездно на територията на държава-членка от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество;
г) вносът на стоки.


Аналогичната разпоредба в ЗДДС мисля, че всички я знаем

След като „следва да се приеме, че в приложното поле на член 2, параграф 1 от Шеста директива не попада нито внасянето на задатъка, нито задържането му, нито възстановяването му в двоен размер.”, тоест в полето на член 2, параграф 1 не попадат не само задържането и възстановяването му в двоен размер, а и внасянето на задатъка, от това следва, че внасянето на задатъка не попада и в обхвата на ЗДДС.

то ме и мен да се разпиша тук !:)

А те там, така и не разбрах къде, имат ли си в законов текст "предимство на съдържанието пред формата"
Освен това в цитирания текст от директивата не видях да попада авансовото плащщане, пък никой не спори, че у нас за него се дължи датнък

За това все още смятам, че при нашите условия указанието е правилно

Върбанов ;-)))) ами то и в ЗДДС го няма този текст, който го повтаряш толкова време ;-)))
Но дори и да гледаш чл.4 ал.1 т.5 от ЗСч ;-))), защо пропускаш чл.4 ал.3 от същия закон (_{...за съставянето на документите съгласно действащото законодателство.})?

ivarbanov „Освен това в цитирания текст от директивата не видях да попада авансовото плащщане, пък никой не спори, че у нас за него се дължи датнък”

Не само у нас а във всички страни членки се дължи данък (или по точно, данъка става изискуем) при плащане преди доставката на стоките или извършването на услугите.

В цитирания текст, както и в чл.2 от ЗДДС (който е аналогичния текст) също не попадат авансите, защото те не са облагаеми доставки а са предварителни плащания по доставки и при тях данъка става изискуем (за доставките които попадат в обхвата на закона). Но сделки които са извън член 2 просто не попадат в обхвата на закона. Не само по нашия закон при авансовото плащане данъка става изискуем, подобен текст съществува и в директивата (от което следва, че аналогична разпоредба съществува в цялата общност), но той става изискуем за доставки които са в обхвата на закона, а в случая това не е така, според изводите на съда.

Шеста Директива на Съвета 77/388/ЕЕС от 17 май 1977г.

Данъчно събитие и изискуемост на данъка

Член 10

(б) данъкът става “изискуем”, когато данъчният орган придобива законното основа¬ние в даден момент да предяви съответното вземане на отговорния платец не¬за¬ви¬си¬мо от то¬ва, че плащането може да бъде отложено.

2. Данъчното събитие настъпва и данъкът става изискуем, когато стоките са доста¬вени, а услугите — извършени. Доставките на стоки освен посочените в чл. 5, ал. 4, б. “б”, както и доставката на услуги, които водят до последователна поредица от платежни документи или плащания, се смятат за приключени към края на всеки пе¬риод, за който се отнасят платежните документи или плащанията. Страните-членки могат в някои случаи да предвидят че непрекъснатата доставка на стоки и услуги, която се извършва над определен период от време трябва да се разглежда като извършена най-малко в интервали от една година.

Когато обаче се дължи плащане по сметка преди доставката на стоките или извър¬шването на услугите, данъкът става изискуем при получаване на плащането и върху съответно получената сума.

Ф.В.Е отдавна го написа но да го повторя


"Съдебната практика е уникален източник на право на ЕС. СЕО има изключителното право да тълкува общностните норми по задължителен начин с оглед еднаквото и правилното им прилагане от държавите членки. Тълкувателните решения на СЕО имат ранга и силата на тълкувателна норма, т.е когато се отнасят до „първична норма” те ще стоят над всички останали източници."

Кое ги накара да си променят мнението от No. 24-34-351 / 02.01.2008 на No. 91-00-1 /05.01.2009 год. .....
имам чувството че са писали директно върху това с друга идея обаче:

Писмо № 24-34-351 на НАП
Данъчно третиране на задатък

В отговор на запитване по ЗДДС за данъчно третиране на задатъка, платен от купувача по договор за покупко-продажба на недвижим имот, изразяваме следното становище.

Съгласно чл. 93 от ЗЗД задатъкът служи за доказателство, че е сключен договорът и обезпечава неговото изпълнение.

Ако страната, която е дала задатъка, не изпълни задължението си, другата страна може да се откаже от договора и да задържи задатъка, а ако задължението не е изпълнено от страната, която е получила задатъка, другата страна при отказ от договора може да иска задатъка в двоен размер.

Ако изправната страна предпочита да иска изпълнение на договора, обезщетението за вредите се определя по общите правила.

Предвид изложеното задатъкът има потвърдителна, гаранционна и обезщетително-наказателна функция.

Независимо че след изпълнение на задължението се приспада от стойността на договорената по сделката цена, задатъкът не представлява авансово плащане по сделката. Това е така, тъй като той се приспада от договорената по сделката цена едва след нейното изпълнение, а до този момент неговата роля е обезпечителна. Поради това задатъкът не подлежи на облагане с ДДС, тъй като плащането му от купувача няма характер на доставка по ЗДДС, но за плащането следва да бъде издаден първичен счетоводен документ по реда на чл. 7 от Закона на счетоводството.

На облагане с ДДС съгласно чл. 25, ал. 6 от ЗДДС обаче подлежи платеният от страната аванс, който не обезпечава изпълнението.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7202
София, 02.06.2009

Върховният административен съд на Република България - Първо А отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БИСЕРКА КОЦЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
АННА ДИМИТРОВА
РУМЯНА МОНОВА
при секретар
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от председателя БИСЕРКА КОЦЕВА
по адм. дело № 6492/2009. Document Link Icon


Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК.
Образувано е по частна жалба на "Делта-М" ЕООД гр.Пловдив, подадена от адв. М. Чечова като пълномощник на управителя Митова срещу определението от 27.02.2009 г. по адм. д. № 1131/2009 г. на Административен съд - София-град, 8-ми състав, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу становище изх. № 91-01-1/05.01.2009 г. на изп. директор на НАП и производството по делото е прекратено.
В частната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност. Основно се поддържа, че критерий за обжалване на акта, е не видът на административния акт, а неговият правен ефект - дали засяга права и законни интереси на граждани и ЮЛ.
Счита, че след като в ЗНАП и ДОПК липсват разпоредби, които забраняват обжалването на становища, тълкувания или указания, то те по аргумент от чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК могат да се обжалват. Налице е общ административен акт - с адресати всички данъчно задължени лица, чието оспорване следва да се проведе по реда на чл. 179 и сл. АПК. Моли да се отмени определението.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 230 АПК, но е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Административен съд - София-град е приел, че обжалваното от дружеството становище на изп. директор на НАП съдържа отговори на поставени въпроси, относно начина и тълкуването от органите на НАП на данъчното третиране по ЗДДС - в случая на задатъка и на други предварителни плащания по доставки.
Същото становище е издадено на осн. чл. 10, ал. 1, т. 10 от ЗНАП, според който изп.директор на НАП организира разяснение на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията чрез издаване на брошура, бюлетин или по друг подходящ начин, поради което то има характер на вътрешнослужебен акт, със задължителен характер за подчинени на издалия го орган лица, т.е. за органите на приходната администрация, но не съдържа властническо волеизявление, поради което не засяга правата и законните интереси на трети лица. То има опосредено влияние върху правната сфера на данъчните субекти, чрез данъчните актове, които са съобразени с него, от които произтичат конкретни данъчни задължения за конкретни данъчни субекти, от което пък следва, че правата и законните им интереси ще бъдат засегнати едва след евентуалното издаване на данъчни актове /РА/ по ДОПК, в съответствие с указанията, дадени в обжалваното становище. Именно тези данъчни актове, с които се определят данъчните задължения подлежат на съдебен контрол по реда на ДОПК, но не и самото становище.
Административен съд - София-град е посочил също, че след като направеното тълкуване в становището не е от издателя на нормативния акт, по аргумент за противното от чл. 51, ал. 1 ЗНА, то не е задължително за трети лица.
Становището не представлява и общ административен акт, тъй като няма еднократно правно действие, от което не възникват пряко права или задължения, нито се засягат законни интереси на определяем кръг правни субекти.
Постановеното определение е законосъобразно.
Административен съд София град обосновано е изложил съображения, че обжалваното становище на изп.директор на НАП не представлява общ административен акт по смисъла на чл. 65 и сл. АПК, за да подлежи на оспорване пред съда на основание чл. 179 и сл. АПК. Това е така, защото обжалваното становище нито е с еднократно правно действие, с което се създават права или задължения, нито пък се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица. Въпросното становище дава разяснение на данъчното законодателство, в частност по поставени въпроси за третиране по ЗДДС - на задатъка и на други предварителни плащания, но със самото становище не се засягат и не могат да се засегнат права и законни интереси на данъчнозадължени лица. Това би станало едва с издаването на съответния данъчен акт /РА/, когато същият е в съответствие с дадените в становището указания по възприетото от органите на НАП тълкуване и едва този РА, с който вече са определени конкретни данъчни задължения на данъчнозадължено лице ще подлежи на съдебно обжалване по реда на ДОПК.
В тази връзка неоснователно е изразеното от частния жалбоподател, че за обжалването на административен акт, критерий е не видът на акта, а неговия правен ефект-дали засяга права и законни интереси на граждани и ЮЛ, защото както се посочи този акт - обжалваното становище по никакъв начин не засяга права и законни интереси на граждани и ЮЛ, поради което за тях липсва правен интерес от обжалването му.
Постановеното определение като законосъобразно следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 234 АПК, Върховният административен съд, първо А отделение,
О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ В СИЛА определението от 27.02.2009 г. по адм. д. № 1131/2009 г. на Административен съд - София-град, 8-ми състав.
Определението е окончателно.

Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Бисерка Коцева
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Анна Димитрова
/п/ Румяна Монова
М.М.

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
№ 91-00-141 от 08.06.2012 г.








ОТНОСНО: Допълнение към становище за данъчното третиране по ЗДДС на “задатък” и други предварителни плащания по доставки


Настоящото становище е допълнение на Становище изх. № 91-00-1 от 5.01.2009 г. на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, като изяснява данъчното третиране по ЗДДС на предварителните плащания в зависимост от възможността да бъдеидентифицирана конкретна доставка на стока или услуга, насрещна престация за която се явява предварителното плащане.


Извън посочените в предшестващото становище обстоятелства, които следва да се анализират при определяне дали едно предварително плащане по договор следва в аспект на приложението на ЗДДС да се третира като аванс, следва да се има предвид и следният критерий, който е с особено съществено значение: за да се определи като авансово плащане за облагаема доставка за целите на ЗДДС извършеното предварително плащане по договор, следва да е насрещна престация за доставка, която може да бъде ясно идентифицирана. В този смисъл е и Решение на Съда на Европейския съюз C-419/02.


Типичен пример в това отношение са обичайно извършваните плащания при сключване на договор за наем на недвижим имот, които служат да обезпечат различни по естеството си случаи, като например:
- обезщетение на евентуално неизпълнение от страна на наемателя на задълженията му - например неплащане на сметки на потребените от наемателя ток, вода, парно, телефон, за които партидите на доставчиците на съответните стоки/услуги са на името на наемодателя и които не са включени в наемната цена, или
- обезщетение за евентуално нанесени повреди на отдадения под наем имот
- предвидени в договора неустойки, или
- покриване на неплатени месечни вноски.


В тези случаи предвид обстоятелството, че заплащането на сумата не може да бъде определено като насрещна престация към конкретна облагаема доставка, същото не може да се третира като авансово плащане и не обуславя изискуемост на ДДС за размера на плащането. В този смисъл са и решения на ВАС по ахд № 464/2011 г. и по ахд. № 7287/2010 г.


Изложеното по-горе е валидно и за данъчното третиране на суми, предварително платени по договор и за които не може да бъде ясно идентифицирана доставката на стока или услуга, за заплащането на която същите могат да бъдат отнесени, независимо от обстоятелството, че паричната сума е предоставена на доставчика по такъв начин, че същият да може да се разпорежда с нея. В подобни случаи до конкретизиране на точното предназначение на плащането за облагаема доставка изискуемост на ДДС не възниква.

При условие че е налице договореност между страните по наемното правоотношение предварителното плащане да се приспадне от дължими от наемателя наемни вноски, същото ще попадне в обхвата на ДДС и би имало характер на плащане по доставката към момента, в който бъде постигнато съгласие за такова приспадане. Към този момент ще възникне изискуемост на данъка. Ако при липса на такава договореност сумата бъде приспадната от наемната цена, данъчното събитие следва да се определи по общия ред на закона.




Изпълнителен директор на НАП: (п)
(Красимир Стефанов)