Върбанов ...имаме само намерение за сделка ...

аз пък ще ви дам пример за размисъл с един задатък

Сключва се договор с посредник, който ще действа от чуждо име и за чужда сметка.
Посредникът трябва да намери недв. имот под наем за нуждите на възложителя.
За посредничеството сумата е конкретна и няма нищо общо с параметрите на основната сделка
Възложителя дава задатък, с който да се обезпечи доставката, но този задатък ще е евентуално капаро за наемодателя, а не за посредника.
И така - още нямаме наемодател . Посредника хуква да търси помещение и може да го капарира веднага, ако намери каквото му трябва. Какво по дяволите ще фактурира посредника, получил капарото, като тази сума изобщо не е за него ? Сумата е точно в смисъла на задатък - да обезпечи изпълнението на договора им. Без тази сума той не би могъл да изпълни договора си за посредничество и да запази правото да наеме нещо си. После сумата ще има смисъл за обезпечаване на договора за наем, но изобщо не е аванс при даването й.

Ето едно примерче.

Харесвам си обувки от 100 лв. Оставям капаро , задатък , пишманлък и т.д ...30 лв. Разбираме се до 5 дена да купя обувките .2 дена да се откажа евентуално от покупката .

Минавам покрай друг магазин за обувки . Там имат същите обувки но на цена 85 лв. Веднага ги купувам , и тичам в първия магазин да си взема капарото , задатъка , пишманлъка и т.н. от 30 лв.

Всички накрая са радостни и щастливи ... ееее без кожодерите от първия магазин . Те остават с пръст ....пардон с пръст , пардон с пръст в устата ....

Когато се оставят някакви пари като капаро , задатък , пишманлък ....винаги намерението за сделка може да бъде стопирано в определен времеви период .....особено ако са кожодери както посочих по-горе .

Оставянето на пари не е безусловно задължение да сключиш сделката .

Ели,
прилагайки принципа на съдържанието пред формата ще се съобразим с конкретния случай. Проблеми няма. Точно за това подчертах "обикновенно". Може би трябва тук да подчертая "съобразим с принципа" или да наблегна на "прилагане на принципа". Принципа не изключва и обратното третиране в зависимост от конкретните обстоятелства.

Тоти999

Това последното все едно че не съм го чел!


ПП
Да добавя, че не смятам описаното в Ели пример дадената сума за задатък. Може и да греша, но май не отговаря на определението за такъв По скоро разчет с посредника до определен момент. Но говоря по принцип за възможността за двуяко третиране според конкретния случай.

Върбанов !!!!!!!!!!!!

Да добавя, че не смятам описаното в Ели пример дадената сума за задатък. тук твърдиш , че не е задатък .

Може и да греша, но май не отговаря на определението за такъв . тук вече се съмняваш ?????

По скоро разчет с посредника до определен момент. тук също се съмняваш!!!!!!

Но говоря по принцип за възможността за двуяко третиране според конкретния случай. тук също се съмняваш ...

Върбанов бъди по категоричен бе човече!!!!!!!! Не може да си "приятел" с всички .....

не разбрах защо не ти харесва моя пример .....

Що не ми харесва ли?
И ние работим с заявка и "капаро" за скъпи и редки лекарства, но ако някой се откаже познай кога ще си получи обратно парите

Пиша така щото работя и малко ми е трудно едновременно да обмислям нещата обстоятелствено и по работа и тук

Върбанов, според мен си прав в разсъжденията си. А по примерите -
в примера на Ели сумата не е задатък и посредникът не следва да издава фактура.
чл.26(5) Данъчната основа не включва:
4. сумите, платени на доставчика за покриване на разходите, направени от името и за сметка на получателя, когато тези суми са посочени изрично в счетоводството на доставчика; доставчикът трябва да разполага с доказателства за действителния размер на сумите и няма право на данъчен кредит по отношение на данъка, който може да е станал дължим при извършването на разходите.

Дадената на посредника сума за него - за посредника - изобщо не е плащане по доставка, затова не може да става дума за аванс. Тази сума ако изобщо се превърне в задатък, това ще стане, когато бъде платена на наемодателя. Но ако има уговорка, че тя е като гаранция, която се връща после и служи да гарантира наемодателя от недобросъвестно поведение на наемателя, тогава тази сума въобще не е задатък. Има разлика между задатък и гаранция.
Ако дадената сума на наемодателя е капаро, то той - наемодателя /а не посредника!/ - ще трябва да издаде фактура към наемателя /а не към посредника!/.
Посредникът има просто - при получаване на сумата 50/491 а при плащането на сумата на наемодателя 491/50, без за него този паричен поток да касае изобщо ЗДДС. Посредникът ще издаде фактура с ДДС /ако е регнат/ само за комисионната си за посредническата услуга.
И писмото на НАП няма нищо общо с този случай и не му противоречи.

В примера на Тоти, ако тези 30лв които е дал за обувките, са били наистина задатък, то той няма право да ги получи обратно, а ги губи при отказ от сделката. Ако има право да ги получи обратно, то те не са никакъв задатък.

Иване , Иване.... в примера който съм съчинил , при тези условия има "клауза" /до два дена/ която ще ми даде право да се откажа от намерението ми за сделка . Не твърдя , че във всяко намерение за сделка има "клауза" за отказаване от сделката . Хубаво е разбира се да я има , но знам , че не винаги може да я има .

Пример - поръчвам си асемблиран компютър за 400 ...всичко уточнено оставена сума 100 лв.
Фирмата започва да го прави . Аз вече не мога да се откажа безнаказано от сделката . Ако се откажа губя 100-те лева. Ще го направя ако намеря друга фирма да ми асемблира компютър за 350 лв. с по-добри параметри , да добавя и по-добро сервизно обслужване след покупката....
и т.н и т.н........мога да ти съчинявам примери до "утре сутринта" .....

В началото застъпвах позиция, че договарящите се страни според това какво са договорили определят третирането на задатъка. Т.е. давах предимство на съдържанието на договора като закон по отношение на страните по него. И макар да виждах, че има смисъл в написаното в писмото, не намирах законово основание за такъв подход. Просто бях забравил за чл. 4, ал. 1, т. 5 от Заона за счетоводството. Съществен пропуск :((((

Към Ники 67
Ти пишеш:
Докато задатъкът е плащане по сделката, и то- предварително, демек - аванс. И има ДДС. Надявам се сега да съм успял да изясня какво имам предвид

Изобщо не съм съгласна с теб


Задатъкът не е част от продажната цена. Това изрично трябва да е упоменато в предварителния договор. В противен случай задатъкът ще представлява авансово плащане по сделката. Той както и неустойката има обезпечителен характер с тази разлика, че едното се дава (получава) отнапред, а другото отназад. Те и от НАП не са толко категорични като теб, че видите ли всеки задатък си бил направо аванс. Поне поставят условие в особена сметка да се блокира сумата и тогава да се счита за необлагаема.

Озадачи ме и мнението ти, че ако задатъкът е вещ (разиграхме за пример - машина някаква) то при получаването и ще трябва да се фактурира че и с ддс на всичкото отгоре, а при връщането й след приключване на договора да се издава КИ.

Че аз не съм казал, че задатъкът винаги е аванс. Казах в 99% от случаите :) - той се приспада от договорената цена. Т.е. първо се дава капарото, което освен обезпечителна функция е и плащане по сделката, тоест - чист аванс, и после се доплаща разликата. Ако влезе в обезпечителната си функция, се превръща в неустойка, ако не влезе в тази си функция, си остава аванс.

За отнапред и отназад много не разбрах - просто задатъкът може да се превърне в неустойка, а може и да не се превърне, като почти винаги не се превръща в неустойка и си остава аванс.

Ако се превърне в неустойка, то както пише в писмото, се издава КИ.

Пък за машината - ми да, мисля, че тряба фактура, на основанието, което съм посочил-чл.6 ал2. Нали после, ако тоз, който ти е дал машината, само доплати разликата, то машината става твоя собственост. Така че той за машината си издава фактурка. А ти насреща - му даваш фактура за аванс, защото за теб тая машина е авансово плащане по сделката в натура. Така мисля.

А колкото до това, че ако по твоя вина се развали сделката, трябвало да му върнеш 3 такива машини - не вярвам да има такава уговорка. Първо, задатъка се връща в двоен размер, а не в троен. Второ, откъде ще му намериш точно такива машини. Нормалното е да му върнеш пари, колкото струва машината, плюс самата машина. Тогава той ще ти издаде КИ за машината, а пък за парите няма да ти издаде никакъв документ, защото за него това е плащане с обезщетителен характер.
Така ми се вързват на мен чл.6, чл.130 ли беше за бартера, в редакцията му от 2009 г, и писмото. По тоя начин ми се връзват само. Ако има друг начин, кажи пример.

Темата само за към момента вече е приключена, ала все пак ще я продължа.
Мернах днес, че в х-л Шипка /ако се не лъжа/ на семинар за три дни около 29-ти т.м. Росен Русков щял бил да говори точно за аванса, капарото и задатъка. Та някой от колегите ако ще е там е хубаво да сподели после. Няма начин да не се спомене и разисква това последното писмо, по което изписахме доста страсти-счетоводни.
За третпоследно ще се почетвъртя или попетя:
Каквото и да измислят Мургините хора, не могат да наложат задатъкът като такъв- необлагаем да бъде само в случай когато е блокиран в особена сметка. Това може да се наложи само ако същото не влезне в закона за ДДС. Попадне ли там, спираме да разсъждаваме. Щом го няма за мен след като сумата или вещта предоставена като задатък НЕ Е ЧАСТ от продажната цена то тя е необлагаема и това е.

Колеги, нещо не разбрах. Капарото е предварително плащане, доказващо че договора е сключен. Но какво става, ако купувачът развали по някаква причина договора и капарото не се върне?? В кой член на ЗДДС попада тогава сумата, така че да е облагаема сделка и да се дължи ДДС???А ако продавачът не изпълни договора и капарото става дължим (в зависимост от договора) в двоен или троен размер- какво става с ДДС-то?

Ники, ето още една част от съдебното решение :-))))

10. Société thermale, със седалище в Eugénie-les-Bains (Франция), има предмет на дейност експлоатация на минерални извори, в която се включват и дейности по хотелиерство и ресторантьорство. Това дружество получава суми, предплатени като задатък за резервация на престой от страна на клиентите. Тези суми се приспадат от последващото заплащане на доставените при престоя услуги или се задържат от посоченото дружество, ако клиентът се откаже от престоя.

18. В настоящия случай се разглежда хипотезата, при която страната, която е внесла задатък, има възможност да се освободи от задължението си, като изгуби задатъка, а другата страна има същата възможност, като възстанови задатъка в двоен размер, без да се разглеждат правата, от които може да се ползва всяка от страните след упражняване на посочената възможност от насрещната страна.

19. От практиката на Съда следва, че на първото разрешение, посочено в преюдициалния въпрос, може са се отговори утвърдително само ако съществува пряка връзка между извършената услуга и полученото за нея, като внесените суми представляват действително възнаграждение за услуга, която може да бъде индивидуализирана в рамките на правоотношение, по което са разменени взаимни престации (вж. в този смисъл Решение от 8 март 1988 г. по дело Apple and Pear Development Council, 102/86, Recueil, стр. 1443, точки 11,12 и 16; Решение от 3 март 1994 г. по дело Tolsma, С‑16/93, Recueil, стр. I‑743, точка 14; Решение от 21 март 2002 г. по дело Kennemer Golf, C‑174/00, Recueil, стр. I‑3293, точки 39 и Решение от 23 март 2006 г. по дело FCE Bank, C‑210/04, Recueil, стр. I‑2803, точка 34).

20. Следователно в конкретния случай се установява, че посочените условия не са изпълнени.

21. Сключването на договора, и следователно съществуването на правна връзка между страните, поначало не зависи от внасянето на задатък. Последният не е съществен елемент от договора за настаняване, а представлява само факултативен елемент, който произтича от договорната свобода на страните.

31. Смисълът от прилагането на задатъка в хотелиерството поначало съответства на характеристиките му, описани по-горе — сочи за наличието на сключен договор, стимулира страните към изпълнението му и евентуално представлява сума, уговорена като обезщетение.

и т.н. ;-))))

Т.е., като дадеш парички за задатък, откъде знаеш, че ще бъде извършена доставката, за да го приемеш за аванс? Ако ми гарантираш, че при всички случаи ще бъде изпълнена сделката, ще се съглася без да се опъвам ;-))

ники, ники, пак се оплете като пате в калчища!
ей, си голям философ, бре!

Федя, ако не бъде изпълнена сделката, нали се издава КИ?

Т.е., като дадеш парички за задатък, откъде знаеш, че ще бъде извършена доставката, за да го приемеш за аванс? Ако ми гарантираш, че при всички случаи ще бъде изпълнена сделката, ще се съглася без да се опъвам ;-))


Като дадем парички за задатък нямама извършена доставка и нямаме данъчно събитие, но имаме сключен договор. Нямаме д. събитие, но имаме авансово плащане /по съшество, не по правна форма/ За авансовото плащане се сължи данък.

И аз като ТониЛ отначало се опъвах, че нямаме законово основание, правото на страните да се договарят е първорешаващо и т.н. и си мислех, че трябва да влезе случая в ЗДДС за да е правомерно писаното в писмото. Докато не си намерих законово основание в ЗСч и принципа за предимство на съдържанието пред формата.

Иване нямаме 100% договорка са бъдеща сделка . Имаме изразено намерение за сделка което е различно от това което твърдиш ти.

Да добавя, че не ми стигна времето в къщи:

Когато се дава задатък, той в масовият случай е част от цената по сделката защото се предполага, че страните се договарят добросъвестно с цел извършване на някаква сделка. И само по изключение сделката се разваля и задатъка влиза в ролята си на компенсация за провалената сделка и се проявява обезпечителната му функция. Т.е. практика е сделките да приключват и задатъка да се явява ката част от платежната цена /аванс/. Т.е. към момента на даване на задатъка ние го даваме именно с това намериние и спазвайки принципа на предимство на съдържанието пред формата /ето го законовото основание/ трябва да го отчетем именно като аванс, а не да се съобразяваме с правната му форма и потвърдителните и обезпечителните му функции.

Когато се дава предварителна сума тя има повече - потвърдителните и обезпечителните му функции , отколкото да е част от бъдеща сделка . В края на сделката първоначалната функция може да се промени но ....това става в края на сделката . Така казва и съда от примера на Федята .

тоти999 (гост) 16.01.2009 08:54

С заването на задатъка договорът е потвърден. Нямаме данъчно събитие наистина. Но имаме авансово плащане по същество, а не по правна форма. За авансовото плащане се дължи данък.

Иване не съм съгласен - с даването на предварителната сума /нека я наричаме така/ потвърждаваме намерението си за бъдеща сделка ...която има обаче поне няколко акота ....

Много голям разбирко тоя тоти, бря, бря, бря))

За разлика от теб...

Тута-разбирачката)))))))))))))))))

..........и мара-отварачката

Ванка, и ти и Ники коментирате масовия случай ;-) приемам, че и ММ с това "обичайно" коментира обичайните договори, сключвани до сега с прихващане на задатъка.
Но никой от вас не коментира условие в договора за връщане на капарото на 100% след успешното приключване на сделката . Мога да ви уверя, че това ще бъде заложено във всички договори от тук насетне и обичайното ще стане необичайно ;-) Остава да видим развитието на задатъка в съда ;-)

Ели,
Дори да залегне в договорите връщането на задатъка, това не променя нещата според мен. Защото това движение на парични средства не променя характера на задатъка като форма на авансово плащане по същество, а е опит за заобикаляне на закона /ЗСЧ/. А заобикалянето на закона би следвало да се третира като нарушаването му.
Малко по друго мнение имам за даден задатък под формата на нещо различно от пари.

характера на задатъка няма характер на аванс все пак :)
от правна гледна точка ще натъртим гаранционната му и обезщетителна сила, а не авансовата :)

Иване , Иване ..."слушай" сега...

Имаме дадена предварително някаква сума. Нямаш никакво законово основание да считаш , че това е авансова сума по сделка .Значи същтноста не е авансова сума .
Друга същтност на предв. дадената сума е едновременно двуяка . За клиента тя има гаранционна същтност , за продавача има обезпечителна същтност .
Много по -логично е да се третира като гаранционна и обезпечителна същтност /функция/ отколкото авансова същтност /функция/ .

тотлю,

"Друга същтност на предв. дадената сума"

Тази дума се пише три букви "т". Бягал си от час навремето, ми се струва :)

Манчестер Юнайтед - Челси 3 : 0

Манчо Юнака - Челси 3 : 0

Ман. Юнайтед - Челси 3 : 0

Мисля , че се разбира кой на кого го е начукал!!!!!!!!!! Това е важно !!!!!!!!!!

тоти

Ти откога чукаш бе маце, с всеки ден ме изненадваш все повече :)

Редактирано от biser_r

Когато имаш "голяма" п...., и "малък" к.... требе да си по скромен ....

Ели, ако се поразровим от днес и в годините назад вярно в болшинството договорите, в които е упоменат задатъкът така е отбелязван, че си плаче да си е аванс по нея доставка. В повечето от случаите нашата част от форлагето е следната:
Купувачът се задължава при сключване на договора да плати 10% /това е обичайната практика/ от договорената продажна цена, която ще представлява задатък /капаро/ . В случай на отказ ........
За същата сума ред не се обелва, че няма нищо общо с цената която трябва отделно да се изплати по сключния договор. За което вече се уморих да пиша вече не знам колко пъти.
Ми така написано си е частично /авансово/ плащане по договора според ЗДДС. Сега, друг е въпросът, че от правна гледна точка не е така, а именно ако изрично НЕ Е УПОМЕНАТО, че тази сума Е задтатък Там вече дали ще се приспада или не е без значение. Важното е да бъде отбелязан задатъкът, в какъв размер е и как ще се приключва, в случай че страните се разсмърдят.

Върбанов ;-)))), хайде отново ;-))))

31. Смисълът от прилагането на задатъка в хотелиерството поначало съответства на характеристиките му, описани по-горе — сочи за наличието на сключен договор, стимулира страните към изпълнението му и евентуално представлява сума, уговорена като обезщетение.

Та задатъка ако евентуално представляваше сума, уговорена като аванс ;-) щях да се съглася.

Тони, за това, че трябва изрично да пише "задатък" в договора, няма какво да го коментираме.

Федор Венедиктович Езерский 16.01.2009

С решенията на съда трябва да се съобразяваме. Както и със закона - пише в ЗДДС, че б. карти са заместващи парите платежно средство, но няма как някой да ме убеди в това. Но съобразяването не значи, че трябва да съм вътрешно убеден.

Относно договорката между страните:

Това е законов текст

Чл. 4. (1) Счетоводството се осъществява и финансовите отчети се съставят в съответствие с изискванията на този закон при съобразяването със следните основни счетоводни принципи:

5. (нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) предимство на съдържанието пред формата - сделките и събитията се отразяват счетоводно съобразно тяхното икономическо съдържание, същност и финансова реалност, а не формално според правната им форма;

Всички знаем, че договореното е закон за страните, освен ако няма нормативен акт на който да противоречи. А независимо какво е писано в договора, дори и да пише че парите от задатъка се връщат и веднага пак се плаща уговорената цена, това не променя "икономическо съдържание, същност и финансова реалност" на дадения задатък като форма на авансово плащане.

Не съм много наясно с цитираните от Федя решения на някакви съдилища - по конкретен случай ли са, общовалидни ли са и приложими ли са при нашата реалност. Но нашата реалност е един Закон за счетоводството, който според мен оправдава даденото указание, въпреки че първоначално и аз реагирах, че не е правилно.

Ванка, обясни ми само едно ;-)
защо си по-склонен да приемеш че това е аванс, а не гаранция за обезщетение?

задатъка обикновено се иска когато клиента прави индивидуална поръчка за нещо си. Съответно доставчика започва изпълнението й за което прави разни разходи. Ако клиента се откаже, задатъка ще служи да покрие част от тези разходи, които доставчика е направил и така ще изпълни обезщетителната си функция. Това му е съдържанието най-вече. Сигурно гледаш от страната на твоята практика с лекарствата, но ако ти можеш да продадеш лекарството на някой друг, то за производителя на щори ще му е много трудно да си пласира триъгълната щора с нестандартни размери ;-)

Аванса е ясно, че подлежи на връщане и при отказана поръчка. Ако осчетоводим задатъка като обикновен аванс, не знам дали при едно дело, съда няма да вземе това предвид и да реши да връщаме парите за отказаната поръчка /тук юристите са по-наясно/. Аз лично съм против начина на опростяване на нещата за да им е по-лесно на данъчните ;-)

Иване къде ти е грешката и защо не може да прилагаш законовия текст който цитираш .

Имаме ПРЕДВАРИТЕЛНО ДАДЕНА СУМА .

Спора е дали тая ПРЕДВАРИТЕЛНО ДАДЕНА СУМА е :

1. Аванс по сделката . - Това защитаваш ти .

2. Гаранция за обезщетение . - Това защитават другите .

"Твоя " законов текст идва едва след определянето на същноста на ПРЕДВАРИТЕЛНО ДАДЕНАТА СУМА . ....ТЪЙ , ЧЕ НЕ "РАЗМАХВАЙ" ПОВЕЧЕ ТОЗИ ТЕКСТ.

toti-999, всеки има право на мнение, а тонът ти е в разрез на дискусията
аре кротни за малко ;-)

Сделката е сключена, щом има задатък. Не стои въпроса, дали ще се сключи, или не. Задатъкът служи като доказателство, че договорът е сключен и обезпечава неговото изпълнение.
И щом като договорът е сключен, това си е предварително плащане, и цитираният от Върбанов текст е съвсем на място. По своята икономическа същност, съдържание и финансова реалност задатъкът е един аванс.
Ако договорът се развали, защото едната от страните не изпълни задълженията си, тогава задатъкът влиза в обезпечителната си функция и се превръща в обезщетение. Е, и тогава издаваме КИ - както е и според писмото. Защото това е един много рядък случай - обикновено нито далия капарато е луд да се откаже от сделката и да го загуби, нито получилият капарото е луд да се откаже от сделката и да го връща двойно. Затова обикновено сделка се сключва и се доплаща останалата цена - т.е. даденото отнапред, независимо дали в договора е наречено капаро, задатък или както си щем, си е един аванс, предварително плащане по смисъла на ЗДДС и се облага.

защо си по-склонен да приемеш че това е аванс, а не гаранция за обезщетение?

Той Ники междувременно е отговорил точно това, което и аз бих казал.

Защото имаме сделка; по смисъла на ЗДДС и фактически това е авансово плащане; договорите се сключват с намерение да се изпълняват и евентуално, което е изключение, договорът се развали се проявява обезпечителната роля на задатъка и се налагат счетоводни записвания с цел корекция според новонастъпилите обстоятелства, което е в съответствие с изискването за хронологично отразяване на стопанските операции.

ПП
Само да добавя, че не ми се нрави това което пиша и предпочитам противоположната страна да е права. :)))

Ванка, не ми казвай, че аптеката взима парите за лекарството като аванс, щото видите ли, аптеката не може да го набави без тия пари ;-)

ясно е, че сумата е за да ви обезпечи, ако клиента се откаже да закупи лекарството и ви затвори оборотни пари в него.

не наричаме задатъка просто гаранция, защото в случая има двуяка сила - гаранция е и за двете страни, ако едната не си изпълни договора.

същото е и при хотелите
правейки резервация, клиента не плаща стаята авансово, а запазва правото да я наеме и
хотелът да не я продава на друг. Отказвайки се от ползване на стаята, хотелът губи защото е могъл да я продаде на друг, но е изтървал клиента. И обратния случай е в сила - хотелът дава резервираната стая на друг и когато дойде въпросния с резервето, ще трябва да го обезпечи някак. Нямаме сделка заради предварително получената сума.

ама както и да е :)) с Ники67 може да издавате фактури и кредитни , а аз мога да създавам работа на юристите ;-)))

Сделката е сключена, щом има задатък. - ники67 - сделката не е сключена - имаме намерение за сделка при определени условия , което определено е различно от - сделката е сключена!!!! -


Защото имаме сделка; - Иване нямаме сделка - прочети по-горе защо .

Посочете текст от ЗДДС който Ви дава основание да считате че има сключена сделка .

"Номера" с Закона за счетоводството не минава . Спрете да го използвате . Тъй като твърдите , че трябва да се начисли и ДДС - затова Ви искам текст от ЗДДС .

Сами сме си виновни заради начина на изразяване :))))

Тоти999,
Бъркаш понятията. Въпреки че в ЗДДС на няколко места присъства изразът "сделката, включително договарянето", предмет на разглеждане за целите на установяване на дължимостта на данъка в този закон си остават датата на данъчното събитие или датата на получаване на парите, вкл. част от сумата.
Когато казвам сделка имам предвид - цитат:

Правна сделка е волеизявление (правомерни действия на физически и юридически лица), насочено към установяване на определени желани правни последици (пораждане, изменение или прекратяване на субективни права и задължения).

Правните сделки биват:

едностранни (завещание, отказ от наследство) и двустранни;
възмездни (за покупко-продажба, наем) и безвъзмездни (завещание, договор за дарение);
формални (за поръчителство, суперфиция, предварителен договор) и неформални (за заем, мандат, покупко-продажба на движими вещи);
други.

Сключват се, когато се направи волеизявлението - при едностранните, или когато се постигне съгласие - при договорите. Могат да бъдат сключвани само от дееспособни, изрично или мълчаливо, при условия или срок. За да бъдат действителни, те не трябва да противоречат на закона или на указаната от закона форма.

Никой не твърди, че има доставка и данъчно събитие по смисъла на ЗДДС, а само че сделката е сключена. Остава дискусионен въпроса за аванса, но няма смисъл да пиша по вече за защита на тази теза, защото май казах всичко, което можех.

тотльо,
ти разлика между сделка и доставка ли не правиш бе?

Иване както се казва благодаря за долния пасаж....

Никой не твърди, че има доставка и данъчно събитие по смисъла на ЗДДС, а само че сделката е сключена. Остава дискусионен въпроса за аванса, но няма смисъл да пиша по вече за защита на тази теза, защото май казах всичко, което можех.

..особено за втория почернен пасаж ...анджак де .... дискусионен е въпроса дали е аванс или гаранция за обезщетение....

Вие по-горе твърдите еднозначно че е аванс . Отговора е най-малкото двузначен ....

Сега вече май трябва да настъпи помирение....

Разбира се, че е дискусионен щом едните твърдят едно, а другите друго. Аз приемам, че щом има и други мнения и никой не е убедил противната страна в доводите си въпросът си остава такъв. Нали все пак в момента се намираме в секция дискусия.
Но хайде наистина стига толкова за сега. До представянето на нови доводи.